Преди няколко дни майка ми и баща ми се върнаха от една т.н. арабска държава.И там нали има много бедни хора и като видят туристи(които не липсват)започват да си мислят как ще спечелят и каква цена да измислят за стоката си.Те нали нямат етикети на продуктите и сувенирите,така на око.Както и да е по темата.И майка ми разправя като разглеждали някакъв град и имало деца които продавали камъни и някакви кактосчета(неща които “рядко” се срещат в пустинята).То малко силно да се каже продават,щото това си е чисто просене.И на нея много жално и станало за тях и си купила камъче.Те там нямат особени перспективи как да се прехранват и така.
Тука в България също си имаме такива продавачи.Продават картички,”мият” и колата,вървят след теб като сянка докато или не им дадеш нещо или не ги напсуваш.Някои те привличат с кученца,котенца,дори бебенца.Други се правят на куци,слепи,болни(а може и да са ).Това са просяците.
Какво мислите за тях?Че са хора с незавидна съдба,съдба която не може да се промени или мързеливци,които си изкарват прехраната(колкото и нищожна)със шляене по улиците,че те нямат желание да променят начина си на живот или просто обществото(или държавата) не им го позволява.
Давате ли им пари или отминавате безчувствено.И защо?Къде ли отиват тези пари?Не е ли по-добре да им купиш една закуска,като са гладни?
Няма да изказвам мое мнение,вие какво мислите по въпроса