5. октомври. От днес започва моят живот, въпреки че родителите ми все още не знаят това. Аз съм момиченце, ще имам светли коси и сини очи. Всичко е определено вече, дори това, че ще обичам цветята.

19. октомври.Някои хора смятат, че аз още не съм човек. Но аз съм истински човек, както малката трохичка хляб е също истински хляб. Мама я има, значи ме има и мен.

23. октомври. Вече мога да си отварям устата. Само като си помисля, че само след една година ще се науча да се смея, а след това и да говоря! Зная, че първата ми дума ще бъде "мама".

25. октомври.Днес започна да бие сърцето ми.

2. ноември.Всеки ден раста по малко. Ръцете и краката ми започват да се оформят.

12. ноември.Започват да се оформят пръстчетата ми - колко е смешно, та те са толкова мънички! С тях ще мога да милвам мамините коси!

20. ноември.Днес най-после лекарят каза на мама, че аз живея тук, под сърцето й. Тя сигурно е много щастлива!

23. ноември.Татко и мама сигурно мислят как да ме нарекат.

10. декември.Вече имам косица. Тя е гладка, светла и блестяща.

13. декември.Вече виждам малко. Когато мама ме въведе в света, той ще бъде изпълнен със слънчева светлина и цветя.

24. декември. Интересно, дали мама чува тихото биене на сърцето ми? То бие така равномерно. Ще имаш една здрава мъничка дъщеричка, мамо!


28. декември. Днес мама направи аборт.





Знаете ли, че в България се абортират повече бебета, отколкото се раждат Какво мислите за аборта Приемате ли го като нещо нормално А нима не е това вид убийство Да, една нежелана браменност може да обърка много планове, да създаде много неприятности. Но... не принасяме ли твърде много жертви на олтара на егоизма си

П.П . Моля не местете темата в Секс, че там е такава кочина...