От утрото ще взема свежестта
и ще я изпия хладно.
На обеда ще взема радостта,
усмихвайки се жадно.
Коприна ще откъсна от облаците
на небето тайно,
а после роклята ми ще ушият,
удавени в морето птици.
Шията си ще накича с златни накити,
а косата ми ще изплетат лъчи самотници.
Без да искам ще се сливам със сянката на мрака,
да избягам и да искам аз не мога.
Оттук нататък това е моята задача,
нощта с лъка си ще ме гони от земята.