Забелязала съм, че доста често хората са наранени от тези, които обичат!Затова създадох това стихотворение!

Нечовешка е любовта,
тя те хваща и къса на парцали,
ако оцлееш след това
те гони заедно със смъртта!

Да обичаш не е лесно,
все едно да си престъпник,
затвяря те в клетка вечно,
към Ада веч си пътник!

Нечовешко е да си обичан,
това е застигаща те смърт,
И ако някой в теб се врича,
той те лъже за последен път!

Следва една дилема,
дилема на "разбитото сърце"
винаги там е проблема,
след нея оставаш ненужно перце!

Душата ти я няма,
без жалост връхлетяна,
сърцето ти разполовено,
всичко в теб е наранено!

Оставаш в окови, наречени спомени
давиш се в сълзи и кърви,
надежда блести в очите сломени,
спасение не винаги има за душата умираща първа!