хехех...ми то живота не е нищо особенно, ако се пробваш да го погледнеш отстрани...това е нещо, което ни се случва, докато кроим други планове...просто минава покрай нас, докато ние сме заети с това да учим,печелим, и разни други подобни щуротии...Всички сме прокълнати(или пък...благословени?)да бъдем вечно ненаситни...стигаме донякъде, но в най-добрия случай, почиваме си малко,преди да тръгнем в съвсем различна посока...може би смъртта е точно една дъъълга почивка на съзнанието след безкрайното тичане след всевъзможни и често противоречиви цели...