Цитирай Първоначално написано от aBeP4eTo
та като си седях вкъщи и тапеех си мислех нещо моля ако ще ми казвате колко е тъпо :P спестете си го ! Знам !
Та значи мислех си защо плачем след като ще спрем?
Защо вали като ще спре?
защо обичаме след като забравяме?
Нима всичко е заличимо? Дори и най-най-дълбоките спомени се забравят?
Тогава защо живеем?
Какъв е смисала на нашия живот...
не е ли само едно съществуване или е живот?
А какво всъщност е живота
Някак си всичко ми изглежда толкова безсмислено, всичко се повтаря и повтаря сякаш живеем в един филм в които всеки ден превъртаме стари и стари моменти и допускаме отново и отново същите грешки които сме допускали и в миналото!
COOL !!! Точно за това съм си мислил винаги !!!
Често си седя и мисля :
Защо сега да ям като после ще ида до тоалетна и...
Защо да пия алкохол като на другия ден нема да има друго освен главоболие...
Защо да слушам някоя песен по 10000 пъти и да си губя времето като все някога ще ни писне...
Защо да си хващам гаджета като едва ли ще издържим над 1-2 години на нашата възръст...
Защо да живеем като все някога ще умрем...
Защо да работим като след 50 години ще живеем в мизерия на неква скапана пенсия...
Защо да карам скейт като знам, че след 10-15 години няма да имам възможност да карам заради болки от многото счупвания и контузии...
АЗ ЗНАМ ЗАЩО...защото без тях живота няма да е живот, а съществуване. А ние съществуваме за да живеем. Затова обичам да казвам "Живота е един мазен педал подобен на Азис, той е гнусен, гаден и много хора го мразят...Ритай живота си все едно е Азис...живей на ръба, прави каквото ти е кеф, стига да не пречиш на другите(като изключим Азис)"
Съжалявам, малко се отнесох, но съм в сантиментален период...имам забрана да карам 1 месец заради : пукната челюст, наранен бял дроб и изваждане на вода от коляното...в такива периоди се унасям, дори пиша поезия, приказки и др. Даже и не съжалявам за тоя break, защото ми дава малко време да помисля добре за този педал - живота. Мисля си какво ще стане с мен след 2 години, когато завърша, когато ще трябва да се мърдам в чужбина, да уча, далеч от нашите, от аверите и моята страна...съжалявам, но трябва да спра до тук защото ставам сълзливо сантиментален(не буквално, но...мога да разсъждавам още 3-4 часа така, а на вас едва ли ви се чете...).