В повечето случаи си приемам грешката и осъзнавам,че не съм права,но не си признавам,че съм виновна заради тъпата ми гордост.Все едно,ако си призная нещо ще ми стане. Въпреки това казвам извинявай,но изисквам и от другия да ми се извини,защото съм на мнение,че във всеки скандал има 2-ма виновни.Обикновено се извинявам с думи,но понякога с жест.Например да гушна някой или да го цункам,а понякога само му подавам ръчичка.А когато не си призная,че съм виновна и не се извиня,не се чувствам гузна.По скоро ме е яд,че се карам с хората за глупости и защото знам,че е безсмислено да се карам с някой,като знам,че скоро ще се сдобрим.