преди няколко дни видях случайно тук едно публикувано стихотворение,което много силно ме впечатли, и реших да ви покажа и едно мое произведение
"От Сърцето..."


В онази Нощ,
на онази пейка...
Бяхме двама,
бяхме близки!

Казахме си много,
Изричахме го бавно,
Гледахме се дълго,
Прегръщахме се плавно!

В онзи Поглед...
на oнази среща...
Бяхме двама,
бяхме други!

Целувахме си страстно,
сякаш за последно.
Прегръщахме се бавно,
а сякаш мигновенно!

Гледах те в очите
и виждах любовта ти.
Слушах те с ушите
и не разбирах мисълта ти!

Казваше "Тръгни си"
"Не съм за любовта ти".
А с поглед "Остани си"
"Изгарям за страстта ти"!

Молеше и искаше
Разбиране от мен,
молеше, очакваше
да е леко и на Мен!

Сърцето ми кървеше
от думите Тежки,
Душата ми линееше
от многото Грешки!

Онази нощ и онзи поглед...
Онези думи тъй жестоки...
Онази нощ ... онази пейка
Не ще сърцето разбере ги!!!

...за съжаление и аз преживях случката,но животът си продължава-със или без нас!!Надявам се да вникнете в тези думи и да дадете мнение за написаното
Ps: много съжалявам ако съм объркала заглавието,раздела или каквото и да било!