ако имаш това впредвид заповядай


Сама съм.Спомням си за отминалите дни,когато бях безкрайно щастлива,когато аз и ти се обичахме.Как мога да те забравя,като те обичам толкова силно?Лесно ли се забравят тези нежни очи,които ме пронизваха при всеки поглед.Как да забравя топлите ти устни,които изгаряха моите при всяка целувка,силните ти ръце,които страстно ме прегръщаха...Как да те забравя?Ти плени наивното ми сърце и го направи неспособно да обича друг.Защо си тръгна?Защо?Сега си далече...там при нея,и чакаш тя да те обикне,така както те обичам аз.Как можеш да вярваш,че тя ще те обича така искрено и всеотдайно,както аз?Не,тя с нищо не може да заеме мястото в сърцето ти,отредено за мен,тя с нищо не може за запълни празнотата в душата ти след нашата раздяла.Знам,че и ти няма да забравиш нашето минало,защото то беше приказно,макар и кратко.Аз знам,че ме обичаш и ще ме обичаш!Зная го...




Какво стана с любовта ни?
Защо за миг се изпари?
Остана ли малко чувство или и него угаси?!
Очаквах аз големи страсти в малкия живот...
Уви...
Остана само спомена и нашите мечти-обичах те,за теб копнях.
За твоите очи,жадувах устните ти нежни,а сега...
Не знаеш как боли!
И ако някога си спомниш ти за мен и нашите ме4ти.
Ако не е твърде късно ще те чакам -може би!!!



Тъжна съм!Тежи ми нещо на сърцето-ти-мисълта за теб!Ти,който си играеш с мислите ми.Този,който искам да притежавам дори само на сън.Този,който търся и желая.Ти,който ме нараняваш с всеки твой поглед.Когато ме гледаш сякаш хиляди игли се забиват в сърцето ми.Грях ли е да те обичам?-се питам аз.Грях ли е да се нуждая от теб и твоята нежност?Грях ли е да си мечтая за теб,за запленяващата ти усмивка и чаровните ти очи?Ако е грях значи съм най-голямата грешница на света,защото те обичам тъй силно,че за нищо не бих се отказала от теб! За нищо!!!




КЪМ НЯКОГО НЕ ТРЪГВАЙ С МИСЪЛТА,4Е ВИНАГИ ЩЕ ТИ ПРИНАДЛЕЖИ,ЧЕ ДО КРАЯ НА СВЕТА КАТО ОРЕЛ ДО ТЕБЕ ЩЕ КРЪЖИ!ЖИВЕЙ!РАЗБИРА СЕ,ЖИВЕЙ!НО НИКОГА НЕ ВЯРВАЙ,ЧЕ ВИНАГИ ЩЕ ТИ ПРИНАДЛЕЖИ.НА НИКОГО И НИКОГА НЕ ВЯРВАЙ,МАКАР СЪРЦЕТО ТИ ДА СЕ БУНУВА.ЗАЩО ДА ИМА ПОСЛЕ САМОТА?ЗАЩО ДА ИМА НЕЩАСТИЕ И ПЛАЧ?
А ТРЯБВА ДА СИ КАЖЕМ ПРОСТО:
“ЛЮБОВТА НЕ ТРАЕ ПОВЕЧЕ ОТ МИГ!!!”




Намразих очите си,така невинни и спокойно,защото го търсеха,защото копнееха за него,за неговия поглед.
Намразих ръцете си,защото го търсеха,защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си,което с нищо не бе заслужило всичко това,но защо трепваше при неговата поява,защото биеше така лудо за него...само за него!!!
Намразих душата си,която всеки ден ми повтаряше,че го обичам,сякаш можех да го забравя...




Очите ти-бездънни черни бездни
Ръцете ти-приканващи към грях
Усмивката ти-грееща със светлина неземна
Сърцето ти-покрито с непрогледен мрак
Усмихваш се!-дали не е на сила?
Говориш ми!-защо го правиш пак?
Докосваш ме!-невинно,детски,мило...и питам се дали това е знак?Омръзна ми винаги да гадая,ела и истината ми кажи.Ако любовта ми е несподелена,знай,че много дълго ще боли.
И ако някога пак срещна твоите очи в мен ще нахлуят спомените за преди!!!


Когато нещо скъпо си отива,
не се моли,не се опитвай да го спреш.
Не се вини за неговите грешки,
не казвай “виновната съм аз!”
Когато с друга ти го видиш,
спокойно ти го отмини,
не искай стари сметки да разчистваш,
тъй повече ще те боли!
Когато нещо скъпо си отива,
не се моли,не се опитвай да го спреш,
ако истински си го обичала
тези думи знам ще разбереш!!!




Какво,че почти не те познавам?Какво,че не знам нищо за миналото ти,за приятелите ти,за самия теб?Има ли значение това,щом сърцето стене,когато те няма и бие лудо,когато си до мен?Защо да отричам и да лъжа себе си,като казвам,че думите,докосванията,целувк ите за мен нямат смисъл?Как да кажа,че не значат нищо,след като са всичко?Как да кажа,че не ме интересуваш,след като те търся дори там,където не си?Всеки шум ме кара да потръпвам,всеки звук ме кара да се обърна и да проверя не си ли ти...
Аз знам,че си замина.И знам,че там е твоят живот.Но как да не те искам,след като още усещам аромата на тялото ти,чувствам целувките ти върху себе си,гласът ти кънти в ушите ти.
Искам пак да си до мен.За още няколко дни с теб бих дала всичко.Знам,че няма да си само мой,че нямаме бъдеще...знаех го още в началото,когато те изгубих,преди да те спечеля...




Две сълзи падат,
гонейки се в самотата.
Две ръце се пускат,
казвайки си “сбогом”
в нощта.
Две сърца бият,
разделени във вечността.
Две души си тръгват,
страдайки от любовта.
Две устни се сливат
за последен пат в света.
Сега телата ще си идат,
без да си спомнят за мига.
Те ще помнят само болката от любовта,
и ще се питат заслужаваше ли си това...



ДАР


Няма ли да дойдеш пак-последно като за раздяла и душата потънала в мрак да бъде пак засмяна?Няма ли да ме прегърнеш пак с твоите ръце,аз знам,че няма да се върнеш и това разкъсва моето сърце!За последно ми кажи,че ме обичаш,за последно днес ме целуни,със страстта и нежността,с които някога първата целувка ми дари.
И за нас да бъде този спомен вечен,приложно запечатан в паметта.
Ще те помня аз като човека,който ме научи да обичам и омразата в мен дари,
а после чувствата, градени с много труд без капка съжаление разби.
Научи ме безпомощно да страдам.Научи ме да бъда вярна.Научи ме безмилостно да наранявам и за това съм ти най-благодарна! Ще бъда твое копие същинско.
Познавам те-ти беше моя господар.Ще бъда като тебе безпощадна,достойна притежателка на твоя дар!!!



Далече си,не мога да издържам,побърквам се от тая самота!Обичам те и искам да те имам и днес и утре и до края на света!Далече си,а толкова ми липсваш,желая да си винаги до мен,да ме прегръщаш и да ме целуваш,нощта да се превърне във светъл ден!



Вървя сама по тихата алея,
с наведено от скръб лице,
а ти вървиш отпред с нея,
момичето,което те отне.
Вървя,а кестените стари,
край мен отронват нежни цветове,
ухаят рози,бужури аленеят,
но пак е тъжно моето сърце!!!