Аз не вярвам в Бог. Смятам, че е създаден просто за заблуда на хората...когато стане нещо кофти да има кого да обвиняваш, а когато си щастлив - да се молиш това да продължи дълго...Никога Бог не ми е бил опора, нито съм мислила за него като за нещо истинско и велико...въпреки това, тук може би си противореча, се случва да запаля някоя свещ Не знам...като бях малка вярвах и може и да е останала такава частица в мен, сигурно от там идва...Дали има нужда от Бог - за мен няма, но за тези, които вярват в него - със сигурност има...някои дори са ми казвали, че са усещали празнота в себе си, но щом са повярвали тази празнота е била запълнена...Както и да е, при всеки е различно...това е почти като да вярваш в съдбата...