Здравейте,не искам съвет,въпреки че ако някой ми каже какво би направил на мое място ще съм му много благодарен.Животът ми изведнъж се прееобърна...Майка ми е болна от рак .Аз съм момче не вярвам някое момче да е както мен,да чисти в къщи,сам да си пере дрехите си,дори да готви...на 16 години съм а майка ми боквално си отива пред очите ми и аз нищо не мога да направя...Помагам и с каквото мога.Даже спрях да излизам от няколко месеца,забравих какво е да се чудиш какво да правиш с приятелите си...Непомня кога за последно съм излизал,освен до даскалото и обратно бързам да се върна защтото тя неможе и до тлалетната да отиде сама...Само от време на време събота вечер на кафе ако татко си е в нас.Незнам дали някой би издържал това което аЗ се опитвам да го преживея.Не съм се смял искрено от няколко години,се се старая да прикрия зад усмивката сълзата.Сега е по зле от сякога отслабна мн не яде...Мъчи се много и аз го виждам,но какво мога да направя,осфен да бъда до нея.За едно ще съм доволен и щастлив до края на живота ми,че и показах че съм с нея...Немога да си представа какво ще ми е без нея...Впреки че знам че това ще стане и то скоро защтото тя е мн зле...Знам че и на баща ми не му е лесно всеки ден да се бъхта...Никои не ме разбира като седна да говоря с някои то се едно му говоря нещо съвсем нормално или просто не попадам на хора.Незнам и азз вече заслужава ли си да живея този скапан живот....