ОТ КОКАТА ДО КОКАИНА,ИСТОРИА И УПОТРЕБА отговор на това съобщение |
1.1. ИСТОРИЯ И УПОТРЕБА
Когато испанските конквистадори завладели империята на инките, те се запознали с една дрога, смятана за толкова важна, че се намирала под пълния контрол на Великия Инка - това е невзрачния храст кока. Индианците отдавна забелязали, че ламите обичат да пасат листата на коката, което им придава нови сили. Има данни, че свойствата на коката са били познати на племето аймара в днешна Боливия още преди 3000 години. Те са го смятали за най-важното растение, а самото название кока на техния език означава просто растение. След създаването на империята на инките, коката била поставена под контрола на държавата. Великият инка дарявал много от своите приближени със злато и сребро, но позволението да се дъвчат листа от кока се смятало за проява на най-висше благоволение. Жреците се доближавали до олтарите само с листа от кока в устата; кока се слагала в мумиите на знатните инки. Като изключение кока се давала и на простолюдието, например на куриерите, които с нейна помощ пробягвали огромни разстояния.
Испанците видяли в дъвченето на кока идолопоклонски обичай и го забранили. Това обаче не продължило дълго; индианците бързо преразгледали старата теория за произхода на коката от инкската богиня на Луната и обявили, че тя е дар от Дева Мария и Исус Христос. Не е ясно дали Църквата е приела това обяснение, но коката започнала масово да се дава на работниците в сребърните и калаени рудници. Самите испанци не дъвчели кока, но смятали за полезно индианците им да употребяват каквото и да е, стига повече да работят и по-малко да ядат; в резултат на масовото използуване на този допинг смъртността сред местното население достигнала огромни размери. Далеч горе в планината непокорените индианци също продължавали да дъвчат кока; те го правели от векове, за да оцелеят в суровите условия на Андите и по всичко изглежда, че това им причинявало по-малко вреда, отколкото живота под испански ботуш.
През 19 в. свойствата на коката станали известни на европейските и американски учени. Те се убедили, че под нейното въздействие човек изпитва прилив на неподозирани умствени и физически сили. По неизвестни причини дъвченето на кока така и не станало популярно в Европа, но в края на миналия век се продавали много продукти, които я съдържат - цигари, сиропи, алкохолни напитки, мехлеми, таблетки и какво ли още не. Коката се рекламирала като средство срещу почти всички болести. Особено известно било Виното на Мариани; сред неговите почитатели били руският цар, принцът на Уелс, Томас Едисон, Жюл Верн, Емил Зола, Хенрик Ибсен, Шарл Гуно. Папа Лъв XIII го употребявал по време на своите продължителни пости и нощни бдения; не е ясно как се е отнесъл Господ към тази явна употреба на допинг, но папата бил много доволен от напитката и наградил Мариани със златен медал.
Една друга напитка от това време, макар и вече декокаинизирана, не само оцеляла, но продължава да носи печалби и днес - става дума за Кока-Кола. През 1885 г. Джон Пембъртьн от Атланта (Джорджия) патентовал продукт, доста сходен с питието на Мариани; неговото оригинално название било френско вино кока - идеален нервен и тонизиращ стимулант. Първата година Пембъртьн продал 25 галона от своето произведение, което по традиция се препоръчвало против всички болести - от меланхолия до - колкото и абсурдно да звучи - безсъние. През 1906 г. в САЩ били приети първите антинаркотични закони, под чийто удар попаднал кокаинът, и от тогава Кока-Кола съдържа декокаинизирани листа от кока. Единственият стимулант в днешната напитка е кофеина от африканските орехи кола; във всеки случай, в медицинската литература няма данни умерената употреба на едновремешната Кока-Кола да е била по-вредна от кофеина в чая, кафето или колата на съвременния човек.
Главното активно вещество на листата на коката, алкалоидът кокаин бил изолиран в чиста форма още през 1844 г. Той практически нямал никаква употреба, докато през 1883 г, лекарят от баварската армия д-р Теодор Ашенбранд не извършил един експеримент. Той купил от фирмата Меrck кокаин и го дал на войниците по време на есенните учения. Резултатите били забележителни - уморените от дълъг марш войници след това били в състояние без усилия да изминат още толкова. Сред тези, които прочели статията на Ашенбранд, бил младият, беден и все още неизвестен виенски лекар Зигмунд Фройд. По това време той страдал от силна преумора и депресия и решил да изпробва новото лекарство. Той си инжектирал подкожно 50 mg кокаин и почувствувал "бодрост и еуфория,
които не се различават по никакъв начин от тези, изпитвани от здравия човек". Освен на себе си Фройд дал кокаин на своя приятел д-р Ернст фон Флайшл-Марксов, който страдал от мъчителна болест и вече бил пристрастен към морфина, а също така и на един от пациентите си. Препоръчал го и на годеницата си, за да я "направи силна и да даде руменина на бузите и". В следващото си писмо Фройд пише: "И само ако си непослушна, ще видиш кой е по-силен - малкото момиче, което не иска да яде, или големия див мъж, който има кокаин в тялото си. По време на последната ми силна депресия отново взех кокаин и една малка доза от него ме отнесе във висините на едно прекрасно състояние. В момента събирам данни за да напиша благодарствен химн за това магическо вещество." Скоро Фройд написал статия За коката, която, по думите на един негов биограф, представлява "забележително съчетание от научна обективност и горещо, почти любовно отношение към обекта на изследването".
Не след дълго обаче се появили първите разочарования от кокаина. Приятелят на Фройд непрекъснато увеличавал дозата за да постигне същия ефект и стигнал до 1 g дневно - 20 пъти повече от първоначалната доза. За кокаин той харчел огромни суми, но единствен резултат от това е била честта да стане първата документирана жертва на кокаинова психоза с "бели змии, пълзящи по кожата". Подобни наблюдения имали и другите лекари, които възлагали в началото големи надежди на новото лекарство; към 1890 г. станало ясно, че кокаинът съвсем не е така безопасен. Самият Фройд също се разочаровал от кокаина, но скоро се пристрастил към тютюна.
Кокаинът се провалил като чудодейно лекарство, но бързо станал популярен сред европейските интелектуалци. Твърди се, че под неговото влияние Робърт Луис Стивънсън е написал прочутия си разказ Странната история на д-р Джекил и мистър Хаид. Някои смятат, че описаният от Стивънсън добропорядъчен д-р Джекил, който под въздействието на неизвестен препарат се превръща в злодея мистър Хайд, е метафоричен образ на човек, изпаднал в кокаинова психоза. Друг известен любител на кокаина сред литературните герои е Шерлок Холмс. Един известен съвременен психиатър почти насериозно твърди, че някои от действията на Шерлок Холмс, например неговото натрапчиво убеждение, че непрекъснато е преследван от престъпния Проф. Мориарти, твърде много приличат на симптоми на кокаинова параноя.
Като изключим любопитните за всичко ново интелектуалци, до началото на нашия век кокаинът в повечето европейски страни и в САЩ бил приоритет на най-низшите слоеве на обществото: "Почти всички цветнокожи проститутки и някои от белите са пристрастени към кокаина.... негрите, най-долните и престъпни класи са под неговото влияние." - се казва в един доклад от 1903 г. Вестниците от това време, най-вече в САЩ, били пълни с истерични истории за негри, които, побеснели от кокаин, нападат бели. Като последица от тази кампания кокаинът бил приравнен с опиатите и в 1914 г. окончателно бил забранен. Вследствие на забраната социалният му статус се повишил, като съответно се вдигнала и цената му. Кокаин употребявали вече спортисти, кинозвезди, музиканти, комарджии, борсови спекуланти - хора, които не си броят парите; както казва известният певец Стинг: "Кокаинът е начина, по който Господ ти показва, че вече си достатъчно богат". По всичко изглежда, че тази схема се налага и в съвременна България.
Широката употреба на кокаин в Европа и САЩ датира едва от преди 20 години. Като една от причините за нарасналата му популярност се сочи фактът, че през Втората световна война много хора се запознали със свойствата на синтетичните стимуланти. Постепенно обаче, в повечето страни амфетамините са били забранени и кокаинът е запълнил празната ниша на пазара. Като източник на удоволствие кокаинът се смята за по-безопасен от опиатите и това го прави търсен. Като последица от това търсене силно се разви производството му и сега икономиката на цели райони в Андския регион е основана на коката.
Проблем напоследък е промяната в начина на употреба на кокаина, която настъпи от средата на 80-те години, при което относително по-малко опасното смъркане на кокаин-хидрохлорид се измества от пушенето на крек, което има за много хора катастрофален ефект; идеята за него дошла от популярното в Перу пушене на кокаин-база. Появата на крека на американския и европейския пазар е резултат от една много успешна маркетингова стратегия на наркотрафикантите, която силно раздвижи и разшири пазара на кокаин. Същественото в нея е, че предлаганият крек, който представлява кокаин-база с висока чистота, се продава на малки порции, което го прави достъпен даже за хората със скромни финансови възможности, включително и за учениците.
1.2. ОТ КОКАТА ДО КОКАИНА
Коката расте в места с надморска височина от 500 до 2000 m предимно по източните склонове на Андите в Колумбия, Еквадор, Перу и Боливия. Имало е опити тя да се култивира в Индонезия и даже в Кавказ, но в момента Андите са практически единствения район на света, където коката се отглежда масово. Видът Erythroxylon соса има стотици разновидности, които се отличават с изключителна издръжливост и са приспособени към най-различни условия на обитаване. Тази устойчивост създава сериозни проблеми на властите, които се борят с отглеждането и - често привидно унищожената плантация скоро след това отново се раззеленява. Листата на коката съдържат 0.5 -1% алкалоиди, главно кокаин. Извличането му става в големи съдове с разредена сярна киселина, където листата се мачкат (с крака), при което алкалоидите минават в разтвора. Оттам с органични разтворители се извлича кокаин-паста, която накрая се превръща в кристален кокаин-хидрохлорид, който е основния пазарен продукт. Нелегалното производство на почти целия произведен в Южна Америка кокаин се извършва в Колумбия под контрола на няколко могъщи наркокартела. Кокаин се произвежда и легално за медицински цели, а от листата след екстракцията се прави Кока-Кола.
Освен свойствата на стимулант, кокаинът е локаланестетик; той блокира провеждането на усещанията за болка в периферните нерви и поради това се използува за местна упойка в хирургията. Синтезирани са многобройни по-нови локаланестетици, които са го изместили в значителна степен в медицинската практика. Те създават същото чувство на загуба на чувствителност в носа при смъркане и, макар че не притежават стимулиращи свойства, в уличния кокаин винаги добавят някой от тях, за да създадат впечатление у купувача, че кокаинът е много силен. Въпреки успехите на синтетичната химия кокаинът все още се използува при операции на очите, носа и устата, където неговото качество на локаланестетик, съчетано със свойството му да спира кръвотечението, като свива кръвоносните съдове, го прави трудно заменим.
Както бе отбелязано, всичкият кокаин се добива от листата на коката. Той може да бъде синтезиран, но това е твърде скъпо и неефективно; синтетичните амфетамини, които имат практически същия ефект, са много по-евтини. Напоследък с научна цел са синтезирани някои вещества с кокаиноподобна структура, които са стотици пъти по-силни стимуланти от кокаина, така че не е изключено след време някои от тях да изместят него и амфетамините от нелегалния пазар.
Кокаинът (соке, snow, girl, lady), продаван нелегално, рядко е много чист; той обикновено е смесен със захар, добавен е новокаин или някой друг локаланестетик или амфетамин. Цената на кокаина се движи около 100 $/g. Както бе казано, основният начин на приемане на кокаина е чрез смъркане. При перорално приемане той е по-слабо активен, тъй като бързо се разгражда в организма. Кокаинът може да се инжектира подкожно или венозно, като второто е много по-опасно. Популярният напоследък крек (сrасk) е също толкова опасен; той представлява кокаин-база, получаван обикновено в домашна обстановка от хидрохлорида и сода бикарбонат. Крекьт е достатъчно летлив и поради това може да се пуши. В страните от Андския регион се пуши кокаин-паста, която е още по-вредна, понеже съдържа много примеси.