А всъщност малко те боли... нали?

02-24-2006, 23:03

А всъщност малко те боли, нали?
Напук на всичко, което си мислят другите... те боли. Защото силата ти не е в това, че не усещаш болка. А в това, че другите не я усещат в теб. В това, че умееш да я скриеш, когато не си сама.
А всъщност малко те боли, нали?
Боли те за всички мигове, които си пропуснала.
Боли те и за онези, които не си.
Боли те за Слънцето, когато сутрин видиш Облаците в Небето.
Болите за Звездите, когато Нощта е мрачна.
Боли те за Приятелите, които нямаш.
Боли те и за онези, които имаш.
Болят те очите, вечно търсещи нечии очи.
Болят те ръцете, вечно търсещи нечии ръце.
Болят те краката, стъпващи в чужди стъпки.
Боли те сърцето, търсещо нечие сърце, готово да ти отговори.
Боли те дори умът, вечно търсещ нечии ум, който да те разбере.
А всъщност малко те боли, нали?
Боли те, защото всичко около теб е не на място. Понякога се питаш дали съществува онзи, избраният... когото да разбереш и който да те разбере. Нали в това е смисълът на човека и неговото съществуване? Да открие себе си в чужди очи, ръце, сърце и ум?
А всъщност малко те боли, нали?
От какво те боли?
Егоизъм?
Себелюбие?
Страх?
Че няма да откриеш онзи, в когото да видиш себе си?
Че няма да откриеш себе си?
Че ще останеш сама...
Макар и смътно, не съвсем ясно все още... осъзнаваш, че по-сама едва ли би могла да бъдеш...

И всъщност малко те боли... нали?