Най-най ама най-унизителната ситуация в която сте попадали?

[nightmares]

Е?

[teenkopele]

Има такава тема.

[PRECIOUS^f]

Xax... Sega se se6tam,4e zaradi edni say4enici barsah poda,tai kato bqha izlqli voda v y4ili6teto.Barsah go pred celiq klas,a ne az bqh vinovnata Edva li e tolkova ynizitelno,no za men si be6e,vapreki 4e sega mi e sme6no

[M@Dn3Ss]

Ми сигурно кат съм се раждал. Гол пред толкова непознати и то даже без да съм пян .

[egrgergetge]

само една случка ми изниква без да се замисля,което си е доказателство,че съм била адски унизена...

някъде като бях на 11-12..и ни заместваше някаква тъпанарка взе,че реши да изпитва..и кой-мен!аз тогава бях доста свита,плашлива,притеснител на (което ми изигра и лоша шега..ако не бях такава щях хубаво да я напсувам..)та случката...започнах да си разказвам ама явно нещо обърках и оная се хвана за това и почна да ми крещи което ме докара до още по-голямо объркване и от ужас и притеснение си глътнах граматиката...а оная почна още по яростно да крещи сега пък защо съм мълчала... била съм тъпа,не съм си учела уроците(а тогава си бях книжен червей...) аз просто вече дума не можех да обеля от шок..на тая възраст бях и много чувствителна и ранима..и тая ме направи на гъз с извинение.. просто ме обиждаше,беше някаква тотално побъркана...такова викане не бях чула през живота си и от родителите ми... ревала съм с дни...години наред съм си спомняла за това ..и сега като си спомням и ми ства гадно,защото въпреки многото год изминали тия обиди,които изрече тая сякаш още ги чувам(не искам да ги казвам... )
тая пача ми травмира детската психика тогава

[ттцтцтцт]

тая пача ми травмира детската психика тогава

Тотално!!!Ебаси смрада!!!

[Frank_Lampard]

На финала на Общинското Първенство по Футбол за Училища, след като бях извел моя отбор/аз съм капитан/ МГ ВАРНА, с 6 мача, в които бях обявен във всички за Играч на Мача, финалът с/у най-силния отбор във Варна от години насам започна... Те всички тренират в Черно Море, Спатак Варна и Варна Сити и са много добри, но ние имахме талантлив отбор. Започнахме страхотно мача с натиск, а отзад/аз играя централен защитник/ бяхме бетон, а единия техен нападател бе младежки национал. Просто го оставих без шанс да пипне топката ... Много пропуски направихме 1вото полувреме, а ти имаха 1 -2 положения всички неточни удари... ама завърши 0:0. Започна 2рото , равностойна игра, но отзад пак бяхме бетон. Пропуснахме и най-чистото положение в мача... и 10 мин преди края направих сигурно най-голямата си грешка в живота. Спрях високата топка с гърди и после в опита си да я изчистя не я уцелих/ приемам напълно вината, но терена беше ужасно кален и подгизнал и топката хлъзгава, но беше ужасно/ Този младежкия национал бързо се възползва и със страхотен спринт стигна до наказателното поле и от там с плътен удар щеше да скъса мрежата ... Следващата минута бях още под влияние на шока от грешката и направих 2ра, не прецених къде ще падне допката и тя ме прескочи и този същия въпросен национал я стигна и отново отбеляза ... Краен резултат 2:0. Бях много разочарован и тъжен и ядосан, но нямаше какво да направя и накрая като капитан трябваше да поздравя всички и докато поздравявах съдията той ми каза : момче ще имаш 2ри шанс ...
Дано, но тежестта и унижениете беше голямо пред собствените ми съотборници ...