Цитирай Първоначално написано от zloto
като съм близо до майка ми или баща ми се страхувам, че ще ми прочетат мислите
вечер като гледам клоните на дървото, което се вижда през прозореца ми и винаги ми се привиждат разни фигури или лица
всеки път като видя някой поп и си мисля, че ще ми върви през деня
по едно време като четях едно фентъзи и ме беше страх да излизам вечер на двора...
нощем съм се събуждала от страх, че ме лазят въображаеми паяци
понякога се хиля сама
като бях малка и баба ми казваше, че "тъмното хапе боси крачета" и затова цяла нощ стоях будна от страх да не си покажа крачетата изпод завивката

За кое фентъзи става въпрос?