
Първоначално написано от
EvaneScence_f
има едно стихотворенийце на Стефан Цанев..."Когато гледаш трагедии"...когато ми е тъжно и сдухано чета нещо още по-тъжно и гадно,слушам най-депресарската музика,която ми е подръка и...като се замисля-"че има мн по-нещасни хора от мен,коя съм аз че да се самосъжалявам" и се оправям,гледам по-трезво на нещата,но на моменти и това не помага,тогава просто се оставям на собственото ми страдание, и когато ми мине се чувствам пречистена и удовлтворена...