Тоси зависи от средата, в която въпросното момиче е отраснало. Например ако си заобиколена от момчета много лесно ставаш мъжко момиче. Е, не витаги, разбира се.
Аз, например, не пищя току-така и съм склонна да участвам в по мъжки игри - покер, джаги, игри с коли или такива от сорта на Half life или Counter Strike (не съм сигурна, че се пише така ) , дори едни от най-верните ми приятели са момчета. Но категорично, не мисля, че съм мъжко момиче.
Може да е тъпо, но си мисля, че момичетата трябва да са нежния пол, трябва да се чувстват така. Докато момчетата трябва да знаят, че могат да защитават момичетата и да го правят.
Много пъти аз съм била "мъж", когато да речем се прибираме на тъмно аз и две мои много страхливи приятелки. И те се осланят на мен , но така е по-добре за тях, защото поне те не се страхуват чак толкова. А аз, за да ги разсейвам им говоря нещо и че няма от какво да се страхуват и такива работи. А мен никога не ме питат страх ли ме е или не, дали например не искам да има някое момче с нас и той да се кахъри.
Обаче пък много се кефя, че момчетата в една от компаниите ми се държат абсолютно свободно с мен, защото аз по като тях. Когато една приятелка е с нас те са много различни, а когато си тръгне стават такива, каквито са, защото ме възприемат за много близка и защото им се водя по акъла доста често. : ) Но това е, защото те не ме привличат като гаджета. Пред момче, което харесвам определено не бих се държала, както с приятелите си, а по-момичешки.
Във всяко момче има и момчешка и момичешка страна и във всяко момиче има момчешка и момичешка страна, просто човек трябва да ги синхронизира.
Напр. представете си момчетата да пищяха от паяк, а момичетата да псуваха и да се биеха наред. С това просто искам да кажа, че всяка жаба трябва да си знае гьола.
И накрая да прибавя и мен ме кифят, но трябва да се знаят границата, защото понякога е много грозна гледка едно мъжко момиче.