Мисля, че това лято направих следната грешка.

Бях на Албена по работа, но след нея - естествено идва удоволствието и живот като за последно. Излязох с момче и момиче с водно колело доооста навътре в морето - едно 500 метра навътре в морето, считано след шамандурите.. беше си бая страшничко, тъй като нямаше нищо и никой наоколо, а вълнението беше силно, доста се клатушкаше самото колело. Та.. понеже не бях практикувал отдавна и много ми липсваше плуването в открито море - скочих във водата с идеята да поплувам известно време и след това с плуване да си се върна до брега /който едвам се виждаше/. Естествено, те караха около мен, ако нещо се случи..
и уви, то се случи..

Имаше дваж по-големи медузи от тази на снимката.. ама.. ужасни просто, все едно извънземни братче.. да те е страх да ги погледнеш.. аз си плувам такъв и понеже не ги чувам - гледам по едно време - ръкомахат.. поспрях се, па ги погледнах - те с ужас ми сочат морето и казват.. 'гледай, гледай, пази сеееее' ама с такива едни лица, все едно призрак са видяли - целите в паника.. ей, това беше един от моментите, в които съм изтръпвал най-яко Изкараха ми ангелите, тъй като не знам какво имаше във водата, а те бяха прекалено далеч.. Викам си, край, някоя черноморска акула ме нападна, въпреки че те до колкото знам не похапват хората, ама знае ли се..
Та, изправи ми се косата, замръзнах на место и се оглеждам - то медуза колкото мен Със скоростта на световен шампион плувец се изнесох от там.. и след 10 мин - друга, същия размер. .

Въпреки всичко, не се отказах от удоволствието да плуваш в открити води, преплувах почти целия плаж на Албена, но удоволствието не беше пълно, поради постоянното оглеждане и 'пикиране' между тези красиви, но опасни твари.