bezgrani4na li trqbva da bade roditelskata obi4?

[ellen]

[an0nimka]

ei vij sq.. nqk0i put roditelskata obich e mnogo golqma i togava te mnogo se pritesnqvat za deteto si (kato pri men) i.. mnogo go pazqt .. no k0gato obichta e sushto tolkova golqma i k0gato te mislqt na teb kak sh ti e po dobre ne q pokazvat tolkoz smisul izlizash do po kusno ala bala ..

[х]

ei vij sq.. nqk0i put roditelskata obich e mnogo golqma i togava te mnogo se pritesnqvat za deteto si (kato pri men) i.. mnogo go pazqt .. no k0gato obichta e sushto tolkova golqma i k0gato te mislqt na teb kak sh ti e po dobre ne q pokazvat tolkoz smisul izlizash do po kusno ala bala ..

бъркаш любовта с възпитанието и поведението!

да тя трябв
а да бъде безгранична, и е такава! но в никакъв случаи обсебваща!

[piko1]

Родителската обич е като всяка друга обич.Няма какво да я различава.Ако имам хубави кубинки и няяяякак се скъсат и не мога да ги нося повече ще спра да ги обичам.Ако имам дете и то умре или изчезне, естествено, че ще спре да го обичам.Обичта е някаква смесица от лигави чувства, най-вече шибана привързаност.Такава е и родителската обич.

хаха тва го казва някав урод маи хаха я хвани по донбре се гръмни
може да ти доиде акъла в глвата

[Absconding]

Родителската обич е като всяка друга обич.Няма какво да я различава.Ако имам хубави кубинки и няяяякак се скъсат и не мога да ги нося повече ще спра да ги обичам.Ако имам дете и то умре или изчезне, естествено, че ще спре да го обичам.Обичта е някаква смесица от лигави чувства, най-вече шибана привързаност.Такава е и родителската обич.

Не можеш да сравняваш любовта към маратонките си с любовта към родителите си.. хаха..
И когато някой умре това не значи непременно, че спираш да го обичаш!

[SeXyTo_f]

Родителската обич е като всяка друга обич.Няма какво да я различава.Ако имам хубави кубинки и няяяякак се скъсат и не мога да ги нося повече ще спра да ги обичам.Ако имам дете и то умре или изчезне, естествено, че ще спре да го обичам.Обичта е някаква смесица от лигави чувства, най-вече шибана привързаност.Такава е и родителската обич.

Не можеш да сравняваш любовта към маратонките си с любовта към родителите си.. хаха..
И когато някой умре това не значи непременно, че спираш да го обичаш!

ахаха

[doctordre]

Родителската обич е като всяка друга обич.Няма какво да я различава.Ако имам хубави кубинки и няяяякак се скъсат и не мога да ги нося повече ще спра да ги обичам.Ако имам дете и то умре или изчезне, естествено, че ще спре да го обичам.Обичта е някаква смесица от лигави чувства, най-вече шибана привързаност.Такава е и родителската обич.

Не можеш да сравняваш любовта към маратонките си с любовта към родителите си.. хаха..
И когато някой умре това не значи непременно, че спираш да го обичаш!

еми виж му подписа и ще разбереш как може да мисли така, ама има и такива...

[Master_88]

Всичко трябва да е в рамките на нормалното

[midnight...]

според мен любовта не трябва да бъде безгранична...не би било добре, защото може да се прекали и както всички знаем родителите няма да са вечно зад гърба ни

[Absconding]

А как ще го обичаш, като не го виждаш,не участва в живота ти с една дума го няма?!Може да си го изровиш след погребението и да го гушкаш в знак на обич...Не става-обичта е привързаност, а като някой умре определено спираш да си привързан към него.
Обаче НЕ МОЖЕШ да сравняваш "култовите ми хубави,прекрасни кубинки" с "маратонките ми"

А ако ти можеш да сравняваш "култовите ту хубави, прекрасни кубинки", маратонките ти, сандали, джапанки, все тая, с обичта към родителите си, значи има нещо много изкривено в мисленето ти.
А колкото до другото.. мислиш ли, че привързаността изчезва толкова бързо, че след смъртта на един човек ти да спреш да го обичаш? И без да съм брутална - ако умре най-най-близкият ти човек, едва ли после ще викаш, че не го обичаш още!


п.п. Надявам се ако целуваш майка си и баща си, поне преди това да не си целувал прекрасните ти бла-бла кубинки..

[Absconding]

А как ще го обичаш, като не го виждаш,не участва в живота ти с една дума го няма?!Може да си го изровиш след погребението и да го гушкаш в знак на обич...Не става-обичта е привързаност, а като някой умре определено спираш да си привързан към него.
Обаче НЕ МОЖЕШ да сравняваш "култовите ми хубави,прекрасни кубинки" с "маратонките ми"

А ако ти можеш да сравняваш "култовите ту хубави, прекрасни кубинки", маратонките ти, сандали, джапанки, все тая, с обичта към родителите си, значи има нещо много изкривено в мисленето ти.
А колкото до другото.. мислиш ли, че привързаността изчезва толкова бързо, че след смъртта на един човек ти да спреш да го обичаш? И без да съм брутална - ако умре най-най-близкият ти човек, едва ли после ще викаш, че не го обичаш още!


п.п. Надявам се ако целуваш майка си и баща си, поне преди това да не си целувал прекрасните ти бла-бла кубинки..

Е аз за кубинките полагам по-специални грижи Но спирам да гороря за обич и други топли чувства, защото не съм ги изпитвала никога както трябва и определено не разбирам...

Е спокойно - и аз не съм изпитвала такава обич и топли чувства към обувките си и затова и аз спирам да пиша..

[Fifly]

Според мен ДА :P