pls analiz za bai ganio u ire4ek na aleko konstantinov??

zn li triabva mi ka4estva na bai gani i dr abe pls

[teenkopele]

Заповядай:

Бай Ганьо- http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=433

http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=27 .

За Иречек не намерих нищо.

ti da ne si 6 klas
????????
Бай Ганьо е прословут герой от едноименното произведение на Алеко Константинов. Това е вечно актуална сатира на недостатъците на българина, съпоставен с "европееца". Този образ понякога дразни патриотично настроените българи, но е полезен като един вид лакмус. За съжаление, голяма част от карикатурните прояви на Бай Ганьо са актуални и днес.
Произведението се състои от две части. Първата Бай Ганьо тръгна по Европа е описание на впечатленията на Алеко за някои характерни черти на българският народ и по-специално на вече оформилата се дребно-буржоазна прослойка на обществото. Състои се от следните части:

Сюжетът се върти около пътешествията на търговецът на розово масло Ганьо Балкански в европейските страни. Като прототип на героя служи действително лице, което авторът среща в Чикаго. Умело се използва съпоставянето с европейските граждани за да се изтъкнат някои забавни, но и не-дотам симпатични черти на българите от онова време.

Втората част се състои от няколко самостоятелни фейлетона и се занимава вече с новата едра буржоазия. Бай Ганьо вече е политик, като бутало нагоре му служат най-низките страсти в характера му. Алеко е разочарован от видяното в политическия живот у нас, сам той се опитва да учавства с политиката, и излива мъката си в тези произведения. Това са фейлетоните:
Константин Йозеф Иречек (на чешки Konstantin Josef Jireček) е чешки историк и български политик.

Константин Иречек е роден през 1854 г.

Завършва история с докторат в Карловия университет в Прага през 1885 г., където специализира история на славяните. Професор е по всеобща история в Карловия университет (1884-1893 г.) и по история на славянските народи и техните съседи във Виенския университет (1893-1918 г.). Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския народ.

През 1882 г. издава своята първа научна работа - "Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870”.

Насърчаван и подпомаган от много българи, между които Марин Дринов, Иречек написва дисертация на тема "История на българите" (Dejny naroda Bulharskeho), излязла на чешки през 1876 г., на немски през 1876 г. и руски език през 1878 г., претърпява също и няколко български издания (1886 г., 1888 г., 1929 г.). Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г.. Над него Иречек работи до смъртта си. В отделен том "История на българите" (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.

В периода 1879-1884 г. живее в България. Работи като главен секретар в Министерството на народното просвещение (1879-1881 г.), министър на народното просвещение (1881-1882 г.) и председател на Учебния съвет при министерството, директор на Народната библиотека (1884 г.). Политическата му ориентация е към консервативното течение.

Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е един от инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. Издава "Пътувания по България" (1888 г., на бълг. език – 1899 г.), "Княжество България" (1891 г., на бълг. език – 1899 г.), "История на сърбите" (4 т., 1922-1923 г., посмъртно).

Константин Иречек умира на 10 януари 1918 г. във Виена. Като знак на особено внимание към неговата личност, селата Иречеково в Област Ямбол и Иречек в Област Добрич носят неговото име.

nz tva dali e za ire4ek ili za nekoi drug.

ti da ne si 6 klas
????????
Бай Ганьо е прословут герой от едноименното произведение на Алеко Константинов. Това е вечно актуална сатира на недостатъците на българина, съпоставен с "европееца". Този образ понякога дразни патриотично настроените българи, но е полезен като един вид лакмус. За съжаление, голяма част от карикатурните прояви на Бай Ганьо са актуални и днес.
Произведението се състои от две части. Първата Бай Ганьо тръгна по Европа е описание на впечатленията на Алеко за някои характерни черти на българският народ и по-специално на вече оформилата се дребно-буржоазна прослойка на обществото. Състои се от следните части:

Сюжетът се върти около пътешествията на търговецът на розово масло Ганьо Балкански в европейските страни. Като прототип на героя служи действително лице, което авторът среща в Чикаго. Умело се използва съпоставянето с европейските граждани за да се изтъкнат някои забавни, но и не-дотам симпатични черти на българите от онова време.

Втората част се състои от няколко самостоятелни фейлетона и се занимава вече с новата едра буржоазия. Бай Ганьо вече е политик, като бутало нагоре му служат най-низките страсти в характера му. Алеко е разочарован от видяното в политическия живот у нас, сам той се опитва да учавства с политиката, и излива мъката си в тези произведения. Това са фейлетоните:
Константин Йозеф Иречек (на чешки Konstantin Josef Jireček) е чешки историк и български политик.

Константин Иречек е роден през 1854 г.

Завършва история с докторат в Карловия университет в Прага през 1885 г., където специализира история на славяните. Професор е по всеобща история в Карловия университет (1884-1893 г.) и по история на славянските народи и техните съседи във Виенския университет (1893-1918 г.). Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския народ.

През 1882 г. издава своята първа научна работа - "Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870”.

Насърчаван и подпомаган от много българи, между които Марин Дринов, Иречек написва дисертация на тема "История на българите" (Dejny naroda Bulharskeho), излязла на чешки през 1876 г., на немски през 1876 г. и руски език през 1878 г., претърпява също и няколко български издания (1886 г., 1888 г., 1929 г.). Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г.. Над него Иречек работи до смъртта си. В отделен том "История на българите" (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.

В периода 1879-1884 г. живее в България. Работи като главен секретар в Министерството на народното просвещение (1879-1881 г.), министър на народното просвещение (1881-1882 г.) и председател на Учебния съвет при министерството, директор на Народната библиотека (1884 г.). Политическата му ориентация е към консервативното течение.

Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е един от инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. Издава "Пътувания по България" (1888 г., на бълг. език – 1899 г.), "Княжество България" (1891 г., на бълг. език – 1899 г.), "История на сърбите" (4 т., 1922-1923 г., посмъртно).

Константин Иречек умира на 10 януари 1918 г. във Виена. Като знак на особено внимание към неговата личност, селата Иречеково в Област Ямбол и Иречек в Област Добрич носят неговото име.

nz tva dali e za ire4ek ili za nekoi drug.