Психични проблеми

ми здравейте, който си има комплекси ще си говори в такива форуми.
ако човек усеща, че вътре в него има нещо което напира да излезне, а когато го направи ще настъпи хаос, какво да се предприеме? А да, самоубийството не е възможност, затвор не е възможност, причиняване болка/смърт на друг - много вероятно.
аз не искам да става така...

[`Death`Whore`]

Имам чувството, че имам психични проблеми. Може да е просто темперамент, не знам...не се чувствам нормална. Избухвам и не мисля какво говоря - говоря неща, които не мисля. Ако остана насаме със себе си за повече от 1 час, започвам да мисля лоши неща, да измислям диалози между мен и друг човек, между него и неговите приятели...

ти се ебавай, ама в мозъка ми наистина е голяма каша. На теб за един час ти става такова, а представи си аз дето съм по едно 22 часа на ден сам...

[`Death`Whore`]

Не се ебавам. Нямаш ли познати поне? Семейство? Не работиш ли, не учиш ли?

мне....

[djigi]

И аз си водя някакви въображаеми разговори с приятели/познати, дори си представям, че са в стаята и все още не мисля, че съм луда....

[KaRameL_f]

Ne e vqrno 4e kato ima6 psihi4ni problemi ne moje6 da se samoubie6.Moga da ti kaja 4e predi mesec zagubih bratov4edka zaradi sa6tiq problem.Psihi4no bolniqt ne kontrolira sebesi ,nerazsajdava i ne znae kakvo var6i v daden moment ,opredeleno vie nqmate takiva problemi

Ем браво, както и да е ... да си говориш сам не те прави луд.

Съсредоточаваш това вътре в теб в придобиване на умения и знания, с които можеш да трепеш други без да те усетят и готово. Хем почистваш света от ненужни индивиди, хем задоволяваш нагона си за убийство.

[batkodoki]

проблем от типа "мога-искам"

ми приеми, че твоите желания са предчувствие за твоите възможности!

плюй на обръжениети, което не те заслужава и МИСЛИ за важни неща пр. как да изчезне глада или спина или парите....

Госте - В този форум можеш да получиш единствено некомпетентни да не кажа откровено тъпи отговори на въпросите си просто защото всички говорят глупости без да имат елементарни познания по психология.

Карамеле - Съжалявам за братовчедка ти. Има различни видове психично здравни проблеми. "Psihi4no bolniqt ne kontrolira sebesi ,nerazsajdava i ne znae kakvo var6i v daden moment" - това важи единствено при психозите. Неврозите, които са психично здравен проблем, който засяга все повече и повече хора с всеки изминал ден, са нещо съвсем различно но не по-малко сериозно.

Пак към Госта ... дал си крайно недостатъчна информация.

"нещо което напира да излезне" - какво е това нещо? мисъл, картина, импулс ?
с какво е свързано?

"причиняване болка/смърт на друг - много вероятно" - от това ли се страхуваш? да не нараниш по някакъв начин някого? някой твой близък? човек когото обичаш?

"аз не искам да става така..." - страх те е, че въпросната мисъл/картина/импулс може да се реализира, макар че ти самият не го искаш, тя те отвръщава и не е в съответствие с реалните ти чувства и желания
страх те е от самия теб един вид?

напипвам ли проблема? пиши пак

Госте - В този форум можеш да получиш единствено некомпетентни да не кажа откровено тъпи отговори на въпросите си просто защото всички говорят глупости без да имат елементарни познания по психология.

Карамеле - Съжалявам за братовчедка ти. Има различни видове психично здравни проблеми. "Psihi4no bolniqt ne kontrolira sebesi ,nerazsajdava i ne znae kakvo var6i v daden moment" - това важи единствено при психозите. Неврозите, които са психично здравен проблем, който засяга все повече и повече хора с всеки изминал ден, са нещо съвсем различно но не по-малко сериозно.

Пак към Госта ... дал си крайно недостатъчна информация.

"нещо което напира да излезне" - какво е това нещо? мисъл, картина, импулс ?
с какво е свързано?

"причиняване болка/смърт на друг - много вероятно" - от това ли се страхуваш? да не нараниш по някакъв начин някого? някой твой близък? човек когото обичаш?

"аз не искам да става така..." - страх те е, че въпросната мисъл/картина/импулс може да се реализира, макар че ти самият не го искаш, тя те отвръщава и не е в съответствие с реалните ти чувства и желания
страх те е от самия теб един вид?

напипвам ли проблема? пиши пак

еми точно това имам впредивд. Аз темата съм я пуснал сигурно за нещо от сорта "бе какво ми пука, може и да се намери отговор, поне ще видя други преспективи." Но иначе си прав /или права, нз/
А това, което напира, аз поне го възприемам като гняв, който може да прерастне в шизофрения. И точно от това ме е страх, защото тогава ще бъда друг човек и няма да контролирам действията си. Лошото, е че все повече се замозабравям и контрола над мен става все по-труден, а трябва да е обратното, нали? Нищо, поне винаги има кой да обвиниш. Я образование, я родители, приятели, ако щеш врагове... винаги може да се отклони вината от себе си, но защо? За да ти е чиста съвестта, че не си направил нищо лошо?

значи имаш страх от загуба на контрол над себе си, от полудяване
усещаш гняв, който обаче те тормози ... смяташ ли, че за него има реално основание? да речем въпросният човек/хора, към които изпитваш този гняв, те е наранил/са те наранили с нещо и т.н.
тоест, този гняв съответства ли на реалното ти отношение към този човек/хора ?
или по-скоро възприемаш този гняв като някакъв зъл импулс, който дори не знаеш от къде идва, и го възприемаш като нещо чуждо и нещо, което изобщо не съответства на реалното ти отношение към въпросния човек/хора (ако например изпитваш такова чувство към най-близките си, които всъщност много обичаш и никога не би наранил, и тн)
тези мисли натрапват ли ти се? правиш ли нещо за да се пребориш с тях? за да ги изгониш? за да се увериш, че няма да станат реалност? например мислено по няколко пъти да си повтаряш "не, никога не бих го направил" или пък дълго и задълбочено да се ровиш в съзнанието си, за да откриеш от къде точно идва този гняв и по някакъв начин да си го обясниш?

[Black_Witch]

И аз изпитвам вътрешен гняв и не знам към какво или кого и защо.И аз имам чувството понякога,че мога да убия някого в изблик на ярост,защото не мога да се контролирам в такива моменти.И аз разсъждавам сама..говоря с Аз-ът си,и аз се страхувам от себе си,и аз имам чувството,че много лесно мога да мина от другата страна на позволената граница..от нормите за поведение,наложени ми от някой си.И все пак не си мисля,че не съм добре психически.
Даже много често наблюдавам приятелите ми да се опитват да се изкарат по-ненормални отколкото са,с надеждата да се издигнат в очите на околните.Даже си мисля,че си внушаваш и се опитваш да заблудиш себе си,че нещо ти има,за да избягаш от действителността,която те плаши.По-лесно е в собствен свят...по-лесно е да се откажеш,защото "не си добре".
На мен ми се струва някво депресирано тийнче....

[Black_Witch]

Аааа....
...и мисля,че е хубаво да разговаряш с Аз-ът си,защото преосмисляш нещата,които си направил и си правиш някаква равносметка на това кой си,кое е важно за теб,какво очакваш от живота и хората около теб и т.н.

Еми, страхувам се, че аз имам да го наречем в този случай лош навик, да казвам "ми какво ми пука?" и нали отивам да правя нещо. Я изпит, я спорт, я среща с приятели, или нещо което не желая да правя. Та представете си, че си кажа "бе какво като отида в затвора?" и дам... хубаво няма примерно да избия цял град, но ще съм наранил някой.
Оу аз обаче си мисля, че не изпитвам толкова гняв... добре де, правилно ... и то към всеки който ме погледне, но уж си казвам, че аз "не мразя никого". Аз гнева си го изпитвам винаги при контакт с неприятен човек. Има известни индивиди /странно, защо ли от женски пол/ при вида на които се успокоявам. Някакво мн странно... Според мен хората винаги са си го заслужили. В повечето случай ме игнорират. Не ме взиамт насериозно такива неща. Да не нараня някой, защото ми е близък? Това не ме спира. Но имам някакво вътрешно, инстинктивно чувство на близост. Все пак, човека си е животно, но точно това че се прикриваме толкова добре ни прави хора.

Извинявам се за флуда, дето съм направил с тази тема. Вече няма смисъл и моля модераторите да я заключат или изтрият, нещо такова. Другото аз ще си го оправя, аз нямам място тук.