По твоя вина

Дириш мечтаеш и отново
не виждаш за болката лек,
и казваш си- няма магия,
забравил да търсиш до теб.

Тя те поглежда смирено
и бавно подава ръка,
която ти никога няма да вземеш-
тъй зает да откриеш любовта.

А винаги била е наблизо,
със свойта усмивка и топли слова,
помагаше без да търси отплата,
но в себе си криеше безкрайна тъга.

Разбираш и вече я искаш
открил тъй внезапно това,
което през цялото време си имал,
... а то си отиде по твоя вина..