Спомен

Нощем, щом мрак те обгърне,
Ще плачеш и молиш за ден,
За някой – да те утеши и прегърне.
И тогава ще си спомниш за мен.

Но ще е късно. Аз ще бъда далече.
Ако ме срещнеш не би ме познал.
Няма да ми помниш името вече,
Ако въобще си го нявга разбрал...

За сбогом не ми каза думи последни
Но да ме видиш ще молиш без глас,
защото друга не ще те погледне
тъй, както някога гледах те аз.


Коментарчета? :P