плаче с топъл дъжд
моето черно небе
там където още не е бил
ще спре времето
мирът с теб отново
увяхва (блекнет незнам какво е)
в черно-бял цвят
той всичко залива
превръщайки днес
в поредното вчера
мирисът на летния дъжд ме връща
в антологиите на детството
нищо не може да се промени

това е твоят последен
твоят последен вик
докато се разделям с теб
плъзгайки се по бузите
не можеш да разбереш
че съм изгубен отвътре
не можеш да убиеш
погледни:
забрави, изтрий всичките си мечти
животут не означава нищо
единствено за мен

плаче с топъл дъжд
моето черно небе
там където още не е бил
ще спре времето
мирът с теб отново
увяхва (блекнет незнам какво е)
в черно-бял цвят
той всичко залива
ти превръщаш днес
в поредното вчера
мирисът на летния порой ме унася(или пак ме връща)
ако искаш крещи
нищо не можеш да промениш
ако можеш-разбери

това е твоя последен
твоя последен дъжд
докато се разделям с теб
плъзгайки се по бузите
забрави, изтрий всички свои мечти
животът нищо не значи
единствено за мен
забрави, изтрий всички свои мечти
всички свои мечти
животът нищо не значи
единствено за мен
докато се разделям с теб
плъзгайки се по бузите
животът не значи нищо
за мен.

е, май вече не ти върши работа..но аз като съм завеяно и нищо не виждам на време... дано все пак ти потрябва за нещо мъничко...