- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ “Teen Poetry”
Върви по дяволите грешник
Мога да ти бъда майка,
а ти простееш и дивееш
ще се пръснеш,злобееш!
От елементарщина ще се подрискаш,
компютъра ми ще оплискаш!
Какво ти пречат мойте стихове
или защото не съм дете,
които с туй онуй ги зарибявате
и барикада между нас и тях поставяте!
С татуирани и наркоманчета не споря.
ИЗХОЖДАЙ СЕ НА ВОЛЯ!
И в простотията си своя се дави,
мене не можеш озлоби!
Колкото до песните ми тук
и конкурсът Ти велик
нищо не разбираш -нали?
Не си човек от който да ме заболи.
Притрябвало ми е
неграмотното твое признание,
ТА ТИ НЯМАШ КУЛТУРА И ВЪЗПИТАНИЕ!
Мрете си от болестта тук
и кой ще зарибите още...
Освен някой луд!
DELETED
Ти целият си прах и мъгла
и то на своя територия!
Окапал си още от сега,
ще отидат още 2-3 профила!
И аз разбирам от рап,
това не е музика,
а майтап.....
Но Господ щом е наредил
човек ще си остана.
В пуберитетския ви форум
няма да остана!
В Кайлъка теб ще заведа,
да плашеш мечките,горилата.
И ако животни няма
беда не е голяма
Тебе в клетка ще заключа,
от простотийте твои
ми дойде до гуша!
Знам за Спенс!
Не ме вълнува
тяхното "изкуство".
Изопачават музиката
а това е гнусно!
Но по гнусно е твойто поведение!
Направи си извод, заключение!
![]()
ПЕСЕН МОЯ!
Искам да изпея моя песен,
за приятелството и за любовта.
За човещината в хората добри
и за тези неразбрани зли души
които не намират миг покой.
Търчат подир доброто.
Същински копои!
От мене в тебе музиката да прелива,
да ни дава сила!
И в тези тежки времена,
бъди до мен приятелко добра.
Остани такава -истинска жена!
Инна Николова
in4itu_@abv.bg
"Стоя сама"
Стоя сама, прегърнала играчката, която ти ми подари
Това ли бях за теб? Играчка, която да използваш, а после да захвърлиш?
Не се обръщай, не се връщай да кажеш "съжалявам",
защото това няма да ми помогне.
Не се опитвай да поправиш непоправимото,
не се опитвай на възвърнеш пламъка в очите ми,
защото той угасна още тогава, когато ти започна да се отдалечаваш малко по малко.
Вече е късно!
Стоя сама, мислейки за теб и хубавите моменти, прекарани заедно.
Искам да вярвам, че това е сън, но знам, че не спя.Знам, че всичко това е реалност, жестока реалност
Не се обръщай, не се връщай да кажеш "съжалявам",
защото това няма да ми помогне.
Не се опитвай да поправиш непоправимото,
не се опитвай на възвърнеш пламъка в очите ми,
защото той угасна още тогава, когато ти започна да се отдалечаваш малко по малко.
Вече е късно!
Стоя сама, проумявайки колко болка си ми причинил.
Осъзнавам, че сърцето ми отдавна е спряло да бие, разкъсано на хиляди парчета.
Сега и душата ми си отива в ъгъла на тази тъмна стая, където лежи безжизненото ми тяло, разкъсано отвътре от болката, която ти ми причини.
Не се обръщай, не се връщай да кажеш "съжалявам",
защото това няма да ми помогне.
Не се опитвай да поправиш непоправимото,
не се опитвай на възвърнеш пламъка в очите ми,
защото той угасна още тогава, когато ти започна да се отдалечаваш малко по малко.
Вече е късно!
The journey never ends.
Love is like the wind. You can't see it but you can always feel it!
Take a risk. Dare to move. Love is a leap of faith.
DELETED
Просто ще си вървя.Бъди щастлива!
Инна Николова
in4itu_@abv.bg
"Контролирам те"
Ето го, поредния скандал между нас.
Стоиш пред мен, крещиш ми и ме псуваш,
но си горд, че ме притежаваш,
защото ти си един от малкото.
Гледам те с онзи безразличен поглед
и се усмихвам самодоволно.
Знам, че това те ядосва,но продължавам.
Вече виждам гнева в черните ти очи.
Искаш да ме удариш, искаш да ме убиеш,
но не можеш, защото ме обичаш твърде много.
Стоиш пред мен, правиш се на нещо,
а всъщност си нищо.
Нищо, което една жена контролира безпроблемно.
Нищо, което се подчинява на тази,
в която е лудо влюбен, но не го признава.
Усещаш ли, скъпи, как ролите ни се разменят?
Сега аз те контролирам.
Сега ти си под моята власт.
Сега ти си в моите крака и се молиш за малко обич.
Съжалявам те, защото си жалък в това положение.
И въпреки това, не заслужаваш любовта ми!
The journey never ends.
Love is like the wind. You can't see it but you can always feel it!
Take a risk. Dare to move. Love is a leap of faith.
А може ли да попитам какво стана с кокурса? Защото не виждам никакви вести.
Оставих те сама под дъжда сгреших и НИКОГА няма да си простя.
Всяка една капка вода беше една моя сълза.
Изпуснах ангела който щеше да ме отведе в Рая,
сега заради моята глупост отново останах да се пържа в Ада.
Ти беше толкова красива като самодива.
Сините ти о4и ме сковаваха и да се усмихвам караха.
Харесвах нежните ти ръце кожата ми да галят
направо ме караха да отка4ам.Всяка ве4ер с мисълта
за теб ще си лягам.Когато бе до мен се 4увствах в Рая,
лицето ти ме опияняваше.За теб бих отишул до
Луната,бих преплувал 7-те морета ,
бих преминал през вси4ките бойни полета само за да те видя.
Правех вси4ко за да си щастлива.
Твоите руси коси заслепяват слун4евите лъ4и дори.
Устните ти докосваха
моите и пробудиха нещо в мен ,
пробудиха огън който трябва да бъде потушен.
Дай ми знак 4е ще останеш тази ве4ер с мен
за да посрещнем заедно следващия ден.
Аз съм влиубен в теб ,ти в мен иска ми
да вярвам 4е ще се събудиш в моите прегръдки на следващия ден.
Постоянно телефона във ръка държа и се 4удя дали да ти позваня ,
да се извиня.Но сякаш ве4е е твърде късно
мамка му постъпих мръсно.
Искам времето назад да върна ,да те прегърна
сладката миризма на парфиума ти да усетя.Няма да забравя дните
които прекарвах с теб.
Проклятие ли е това да сме разделени сега?
На кадето и да погледна виждам твоето лице.
Виждам го да се усмихва и усмивката му кара бурята от ярост в мен да стихва.
stanislav.bonev@gmail.com
Малко закъснялПървоначално написано от Анонимко
Конкурсът свърши преди повече от 2 седмици
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
карай аз и без това нямах намерение да го печеля.А инъ4е кой го спе4ели?Ако може да ме дадете линк.
Хора, първо се научете да пишете, а чак след това започенете да плетете стихове. Не от всеки смъртен става поет!
http://tinyurl.com/2439g8 айде!))
за това пробвамеПървоначално написано от Santino
не всеки е роден научен.
ако ти си, ние не сме.
Благодаря ти искрено за съвета. Никой от нас не е претендирал, че е голям писател или , че е навътре с поезията. Ние просто пишем от сърце. Каквото можем - това правим. Може да не се справяме добре, но имаме желание.Първоначално написано от Santino
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
И все пак ? Някой от организаторите ще ни "светне" ли за края на конкурса...
Стъпки тихи чувам в нощта,
Събуждам се със писък жален…
Вече изпитвам страх и от тъма,
Но страшното е , че светът не е нормален...
Няма ли да кажете какво стана?
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)