Писна ми по дяволите...
Писна ми от ония олигофрени от моя клас..писна ми!Писна МИИИ!
Дадох всичко от себе си за да вляза в това училище, защото си мислех, че ще бъда в няква по интилигентна среда, а то се оказа, че тия от моя клас са хуни...и селяни, да, селяни...
Най-сетне късмета ми се усмихна...и си намерих перфектното момиче за гадже...да, ама сигурно ще скъсам и с нея заради тия тъпи комплексари...
Тормозят ме всички 27 човека освем моя най-добър приятел, с който сме заедно от детската градина...
Когато мина с приятелката ми пред класната те поичват, да ми викат..кретен, мизерник, глупак, казват й:"Как може да ходиш с тоя"?...подиграват ми се за това, че уча...то не бях зубър, путьо, зубрачка, монахиня...подиграват ми се за това, че чета разни комикси и книги...и за това си имам прякор: бухал...подиграват ми се за това, че се обличам като пънкар...за това незнайно защо ми викат : дрога, лудия...Подиграват ми се, за това, че карам скейт : за това ми викат дърводелец...и ако изреждам за какво още ми се подиграват сигурно има да го пиша тоя пост още 141205712895 години...
Никога не съм се мислел за грозен, и никога не са ми казвали, че съм грозен, дебел, слаб...просто аз съм виновен, че съм различен...
Ако се преместя от това училище си провалям живота така да се каже...Всичко отива по дяволите, гадже, образовние, приятеи(то е един де)
Всъщност пиша това, защото вчера всичко преля...просто не издържах...след поредната доза подигравки, обиди и изхвърляне на раницата през прозореца...обидиха гаджето ми...Просто никога през живота си не съм бил толкова ядосан...побърках се...
Тръгна да се бия с тях. Представяте ли си...аз срещу 27 комплексирани говеда...единствения свестен от тоя клас се опита да ми помогне и го пребиха...А мен направо ме потрошиха...
Сега трябва да изчакам до утре, да хвана автобуса, да отида смирено на училище, да търпя и да чакам да умра...
Моля ви кажете ми как?Как поне да ги накарам да се сържат с мен като с човек...направо не знам...не съм тръгнал да се самоубивам, но сигурно ще полудея...