какво ще кажете?

[kafence]

едно красиво, но безмълвно момиче...
момиче, което пишеше всяка вечер писма, но които никога не озпрати...!
крещеше на ум за собствените си неуспехи и мечтаеше на глас сама,
сама, защото беше осъзнала, че неможе да разчита истински на никого и за нищо...!
усмиваше се пред хората, но никога не спомена, че говори за себе си...! смееха се и те с нея като неусъзнаваха, че я разкъсват с щастието си...!
смяташе се за слаба и мислеше за себе си като за крехко цвете....
гледаше се в огледалото и не се намираше...,
винаги смяташе, че може да се справя сама с всичко..., но и беше нужно някой да и помогне за самата нея...!
вървеше с гордо вдигната глава и сама не осъзнаваше как се справя със собствената си неувереност...!
никой нямаше да повярва, че тя се чувства сама,
никога и не е искала да я смятат за самотна...!
играеше роли пред кой ли не, и се впиваше в проблемите на всички..., за да не мисли за собствените си...!
радваше се на чуждото щастие все едно беше нейно...
един ден срешна човек, който не се засмя на историйте, който разказваше за себе си...!
усети трепет и истина, засякоха се погледи, сърцето и се разтоптя...изсъхващото крехко цвете започна да се съживява и да разцъвтява... дните и нощите започваха да имат смисъл и да се сливат от щастие..., живота и се превръщаше всеки ден в една нова приказка...
тя живееше...!!!!!!! летеше със забити в земята крака... всичко и се струваше уникално и прекрасно...гледаше от високо, докато вървеше ниско по земята...
вече пишеше, но не неизпратени и непрочетени писма..., a писма пълни с любов...!
една сутрин се събуди до любовта на живота си и за пореден път благодати на господ за щастието, което и подарява всеки ден...,стана и пое по пътя, който минаваше всеки ден... вслушваше се в песните на птиците, които летяха около нея и мечтаеше за бъдещите дни...бръкна в джобовете си и разбра, че ключовете и липсват... върна се да ги вземе с усмивка на уста, защото и се струваше, че не е виждала момчето си от цяла вечност... погледна към леглото където го беше оставила, а него го нямаше... влюбеното сърце се изплаши и се растоптя с оплаха... очите и зашаваха...
затича се към банята и на прага караката и се подкосиха, рацете и се разтрепераха... видя човека на живота и да лежи безпомощен на земата и да не помръдва... очите и се напълниха със сълзи и се разкрещя нервно.... разбра, че вече е късно, но неможеше да повярва и продължаваше да крещи и да го бута...живота и се срина за секунди... тя знаеше за здравословните му проблеми, но той никога не и беше говорил за истинската сложност на нещата...стоше като втрещена до тялото и незнаеше каде се намира... сълзите капеха, а тя дори не ги усещаше... очите и се бяха втренчили в лицето му и не помръдваха... след миг се озова на пода до него впила се в прегръдките на истиващото му тяло... сякаш не искаше да го пусне да си тръгне... сякаш можеше да спре отиващата си душа...в следващия миг осъзна, че държи в ръцете си ножче за бръснене.... целувайки устните на вече истиналото тяло прерязваше вените на рацете си...

[midian]

Супер е.Кърти.Невероятно е. :P :P :P

[alkobalko]

Mnogo e hubavo, no i mnogo tujno. Istinska li e istoriqta?

[koalka]

Много е хубаво.

[IKisseDAGirL]

страшно тъжно.. кво друго да кажа...

[mar4eto_vn]

тъжно...

[Master_88]

Бива

[skate_warrior]

РаСчуФствах се... и все пак темата не е за тук

[PaSsioN_GiRL]

Много е готино Тъжно,но все пак истинско...

[L!m0nA]

Хубаво,но и тъжно

[hollaback_girl]

verno si e mn qki4ko,ama i dosta raz4uvstva6to...

[BLaCk_LaDY_]

Leleee...tolkova e krasiva,no bi bilo tolkova tyjno,ako istoriqta e istinska.I vse pak-neveroqtno e!!!

[Black_Witch]

Не му е тука мястото.какво стана с тия модератори бря...???
Добро като история,но крайно недоизпипано като лексика.Трябва му преработка.Най не на място звучи думата "уникално".Не се вързва и веднага ми се заби в погледа.Преработи го.И се пише "рЪце".
Иначе е готино.

[anichkaaa]

Koi e kazal,4e vsi4ko trqbva da ima dobur krai?Dano da ne e istinsko,za6toto nqkoi dosta trqbva da e stradal.Ina4e istoriqta e neveroqtna i tujna

[^KaSiDi^]

opredeleno e dobro,no kakto kaza i Black_Witch tr da se poopravi otkym leksika,imash greshno napisani dumi i t.n. kogato izgladish vsichki tezi neshtica shte stane super qko :P

[BAD_GIRL_]

Mnogo e xubavo ........no i mno tujnoooooooo

[artilerista_vlad]

nadqvam se samo 4e ne e istina, vypreki 4e po4ti si go predstavih
ina4e e vyrha

[Fuckin`Lunatics]

Otkade e tazi istoriq, koi q e pisal? Koito i da e opredeleno ima talant da dokosne sarceto na slu6atelq.....

[rozovo_dupe]

strahotno e prosto nqmam dumi....dori me raz4uvstva

strahotno e.

Абе притенявам се някой да не си пререже вените.
Вече се е случвало.

[BeBencEto]

v tozi red na misli shte vi pusna neshto koeto na men mi pratiha i az bqh super tujna i sduhana i oshte kato go vidq mi stava neshto...zashtoto tazi istoriq sum q prejivqvala donqkude osta se prepokriva samo deto mom4eto oshhte si e v usa i e jivo i zdravo..e ve4e ne hodim ot 1 godina de..ama

"Хей, момче, сещаш ли се за шамара, който ти ударих когато
се опита да ме целунеш? Сещаш се сигурно, беше прекалено,
за да забравиш.Хей, момче, сещаш ли се, когато ми донесе
първото цвете - синьо беше и ме подсещаше за твойте очи. Но
цветето паднаАз бях много тъжна, но ти се усмихна и ми каза,
че ще ми донесеш много такива цветя, но нито едно от тях
нямаше такъв цват, които да напомня за твоите очи. Хей,
момче, сещаш ли се, когато един ден се опитах да те целуна,
а ти се дръпна и ми каза: Мъничка, не те обичам вече, обичм
друга и няма смисъл да бъдем заедно.Тогава те погледнах и
казах: "Сбогом!!!"Обърнах се и откаснах един лист от
дървото до мен и започнах да го гриза. Тогава усетих
горчивия вкус на листото. Мислех, че то ще намали болката,
но тогава чух твоя топъл и нежен глас:- Мъничка, може ли аз
друга да обичам?Тогава се обърнах и започнах да те целувам.
Колко беше мил света в тези ми миговеНа другата сутрин
отидох при теб, но ти бе блед, тъжен. Не говореше... и
когато поисках да си ходя ти каза: Мъничка, днес заминавам
за Америка! Може би повече няма да се видим.Аз бях
потресена от твойте думи!На първо време си писахме, но
после разбрах, че не трябва да се разпалва любов без
перспектива и че любовта чрез писма не е любов. В
последното си писмо му написах няколко реда от една стара
японска поговорка: "Да обичаш е също като песен да пееш, но
няма песен без край!"Един ден, когато се върнах от училище
видях писмо адресирано до мен и веднага познах неговия
почерк. Питах се дали да го отворя или да го оставя в
шкафа, както другите неотворени. Двоумях се. С треперещи
ръце го отворих, в него пишеше: " Мъничка, на 12ти вечерта
тръгвам от Америка. На 13ти вечерта ще бъда в София. Връщам
се завинаги. Когато чуеш моя глас, ако не ме искаш затвори
слушалката. Ако ме искаш, ще поговорим и ще бъде както
по-рано. кой казва, че "няма песен без край"? "Това писмо е
намерено до момичето с прерязани вени, а до нея е намерен
вестник на 13та страница на която пишеше: "...Самолет,
който през нощта тръгна от САЩ до Белград, експлодира близо
до Югославска граница. Живи няма.... още не е открита
причина за експлозията..."В допълнението на писмото е
написано с кървави букви: " Да обичаш е също като песен да
пееш,но няма песен без край....

[KaMiKaDzE]

Нищо няма да КАЖЕМ,т`ва да не ти е скайп?!

[No|Problem]

Супер е.Кърти.Невероятно е. :P :P :P

tochno br

[strawberry]

Страхотно е,много тъжно...