И сякаш болката във моите гърди
отеква като вик през рой сълзи.
Очите други са, но и в дима
Проблясява в тях поредната сълза.

И думите се нижат сред поток,
погром на чувствата,
но не от враг жесток!

Самичък аз забих в сърцето ножа.
И край на всичко бях решен да сложа,
загубил вяра в любовта единствена,
живота си разбих на прах- не е ли истина?

Не можех дълго да повярвам аз,
но всичко свърши- убеди ме твоя глас.
Тъга обви сърцето цяло,
дали не ще е по-добре , ако е спряло.

В душата ми тя всичко преобърна!
Видях я в спомена,дали ще си я върна?
Завинаги единствена ще бъде тя,
защото само с нея чувствах любовта.

Безмълвно ще протягам аз ръце
и пак към нейното лице.
Но тя стои тъй ледена и чужда,
във нея друга обич се пробужда!

Дори когато с друг я виждам ,
аз пак не не мога да я ненавиждам,
и никога не ще намразя,
това,което не бях достоен да запазя!

Ще парят мъжките сълзи и в зачервените очи
едва ли пак надеждата ще се роди.
Не виждам смисъл вече да живея,
без ЛЮБОВТА и без любимата до нея.

В нощта ми дълга само цигарата ще свети,
загубих всичко ценно във живота
и ще съм проклет на веки

Тя никога не ще да бъде отново моя!
Tova e ne6to samo ot men samo za teb ! iskam da zne6 4e kakvoto I da ti govorq I kolkoto I da e kasno 4e ti vinagi 6te ima6 specialno mqsto v sarceto mi nikoga nqma da te zabravq dori I da iskam !
25.02.2004