До утре! Ще махна с ръка
и тихичко ще те отмина,
загърбила сивия ден
и глава ниско склонила.

До утре! И поела пак пътя
аз по улици прашни ще тръгна,
завесата пада и идва нощта
и прегръща душата ми мъртва.

До утре! Макар и далече,
незнайно къде ще отида,
незнайно кого там ще срещна,
а може би... ще те видя...