Когато се страхуваш да не нараниш човека, когото обичаш?
Имам един много наболял проблем от вече повече от година.
Най-добрата ми приятелка е много затворена (и в буквалния и в преносния смисъл).
Не мога да я извадя от къщи. Какво ли не правих, как ли не я молих... просто отказва. Предпочита да си виси в къщи и да си играе на компютъра до среднощ. Със седмици не я виждам, защото си седи у тях по 24 часа, като затворник. Какво приятелство е това?
Боли ме да я гледам така. Страхува се да не остави майка си сама ли, какво? За протокола на 18 години е и никога не е мърдала от тях.
Понеже съм добра душа все ходя у тях. Но ми писна да бъда "приятелката на повикване".
Страхувам се, че ако подхвана разговор с нея, на тази тема ще я нараня много, какво да правя?! Моля ви ПОМОЩ!!!