Има и друг вариянт... просто ще спра да я търся. И без това в момента имам усещането, че изобщо не е с мен (в какъвто и да е аспект - духовен и физически).
Ако някога й омръзне да виси у тях по цял ден ще ми се обади... ако ли не прав й път. На мен ми омръзна да се съобразявам с тъпите й капризи. Така е вече от 4 години насам и точно тази беше причината поради, която я зарязах първия път... същата ще е и този път.
На нея просто си й харесва тази изолация. Как ли не я мъчех, какво ли не правех... на нея просто й допада идеята да се държи за полата на майка си докато не пукне. Сакън да не остави биберона и мамичка за две минутки. Аз ям хора за обяд и вечеря. За това е по-добре да си е завряна при майка си. Изглежда, че през цялото време не съм се занимавала с едно зряло момиче, а с бебе не способно да се отдели от майка си.