Когато нощем падне мрак, и градът притихне в нощна тишина, крача боса из улиците пак очаквайки да срещна сянката ти дивна.Вървя сама към теб, опитвайки да стигна до душата ти красива, вървя и търся брод и намирам любовта тъй красива.
Вървя през улиците тъмни, а вятър вее моите коси, стигам до красиви порти, вратите към твоите мечти.Открехвам леко портата голяма, и стъпвам с крачка смела, а като вятър спомените ме връхлитат и се чувствам така желана.Вратата се отваря и в далечината виждам сянката желана, протягам моята ръка с безумното желание да я хвана.Но като змията - студена и коварна избяга от моите ръце без да осазная, че съм ранила най - прекрасното момче.
Продължавам след сянката ти дивна, тичам след нея и викам, но като глас в пустиня се чувствам аз.Сълза се отронва, пада без глас, така желаех да си мой a наложих моята власт.
Мъка облива сърцето ми,прах я покрива и както смъртта черна, тя своята подлост излива.
Гоня те, но не мога да те стигна, викам те но ти не чуваш моя глас, дера душата си за да викна но сама съм пак аз.
Ден се мина,после месец и година и нощем продължавам аз да тичам след момчето на моите мечти.И след година, и след две,дори след векове, нощем аз ще гоня най - прекрасното момче.Ще шепна думи нежни- "Обичам те, не ме забравяй мили"!!!


Moderated by miloto
т.1 от Правилника