Отнякъде се чу детски плач. Че мен какво ме интересува. Хлапето си има майка...или там...баща...Абе забравила съм как е...А, небето колко е хубаво...Глупости, някакво си синьо с тъпи бели облаци. Какво толкова ми възхваляват пролетта.Някакви цветя, трева и всякакви подобни глупости.
Ами, да...Обичам да съм сама...
На плажа е много приятно.И хората ми се усмихват...Ха, някакви откачени, дето ми се хилят.Какво искат от мене...Я, какво красиво момиченце...Абе и аз какви ги говоря. С някаква руса коса, сини очи и...Какво им става на тия хора. Непрекъснато ми се усмихват. Що не престанат. Дразнят ме.
Обичам да съм сама.
Какво?! А някакъв ме пита колко е часа. Че де да знам колко е часа. Пък и да знам, нямаше да му кажа. Що пита точно мен?! Няма ли други хора?!
Обичам да съм сама.
Боже, как хубаво миришат тези цветя...Да, да...вонят от 100 километра се усеща...И каква е хубава природата. Абе каква природа ме е хванала мене...И какви мили хора, и как ми се усмихват. СТИГА!!!
ОБИЧАМ ДА СЪМ САМА!
ОБИЧАМ ДА СЪМ САМА!
Обичам...обичам...
Господи, как мразя да съм сама...