Яка тема, ама ако ти кажа как се запознахме с мойто пиже ше паднете... Добре ще разкажа... Да срещах истиснката любов и много съм благодарна и щастлива... макар са да сме в малко труден момент в момента ! Много си го обичам, държа на него и не искам да го губа Той е различен - точно заради това ми хареса толкова, защото бе такъв какъвто е, без маски, без лъжи - очи в очи! Еми значи стана така... понеже съм си CS говедо и се си плайкам та значи... се запознахме в CS (за някой, който не знаят това е компютърна игра (Counter-Strike) ) И така в продължение на 3 месеца сме си писали лафи ли ... по компа не се бяхме виждали ( а искахме, но ни беше срам (мене да сме по точни ) ), пишехме си редовно всеки ден... смс-и също... CS играех ме... Аз първоначално го сметнах за поредния 'задрастен тъпак' , а не беше така просто ми трябваше само няколко дни, да кежеме седмица за да разбера, че е добър и мил, нежен и грижовен... че може да бъде добър приятел (защото ако трябва наистина от самото начало да започна, тогава ме лажеше ,че пуши трева и т.н. и че само ме еб*ва, защото още от 2-ден сам му станала най-добра приятелика което не възможно реално погледнато шот не ме познава! ) И ще съкрата малко... и така 3 месеца чат, смс-и , мисли по него , CS... и привикнахме един към друг постепено се привързахме и дойде любовта... (при него по-рано..., при мен по късно, все още си пазех приятелското у него, защото знаех,че с любовта всичко ще се промени... , но аз го обичах , обичах го, защото когато бях далече исках той да е до мен, когато се връщах от даскало тичах до вкъщи, зашото нямах търпение да се прибера да седна пред компа и да го вида , даже, когато ме пращаха до магазина, а аз през това време съм с него сме си лафили и тичах като побеснелите (не питаите как взимах завойте ), само и само по-бързо да съм там, при него , даже няма да забра 1-ден в у-ще в час по алгебра...мисля ...няма значение... , и понеже не съм зубарка и не пишех в час само присъствах... (както и да е) и си спомням как се мислех постоянно, къде е сега? Какво праиви? Мисли ли си за мене? Как е? ... и такива неща... просто се влюбвах, к'во друго моа да кажа ... и на 02.12.2005г. му предпожих да се видиме той дойде видяхме се ... говорихме си цели 5 часа ...е понякога и мълчехме, бяхме в едно кафе в мой квартал. И така изпратих си го до спирката не ме е {}, нито аз него (щот повечето биха т'ва направили... за къде бързате?!? ) Здрависах ме се .... ( не съм била в живота си по възпитана а тогава бях, ама са малко от обща кълтура неможе да се излагам... ) И така... на следващия ден ми беше рождения ден (03.12.05г.) и той дойде... ... добре си прекарахме...танцувахме ... и когато дойде време да си ходи го изпратих и тогава не се старпях... и го гушнах... и така от там нататака...започна всичко... идваше така по честичко виждахме се и...така започна всичко до ден днешен вече, сме 10 месеца заедно, и аз се радвам изключително много... , защото той ми показа к'во е да си исктински обичан...ценен...боготворен, да даваш всичко за някого... да бъдеш обграден с нежни ласки и внимание... .Той ми даде всичко това за което, някога не вярвах, че ше имам... любов, нежност, разбирателство, подкрепа, нежност, топлина, съчувствие, топлота, и най вече разбиране и любов, защото ме разбра (мене майка ми не мепуска да излизам по центара и насам натам...мисля, че се сещате... както и ми забрани и него да виждам , а толкова ми е мъчно без него ...) а с любовта си ме обичаше (до ден днешен )и дори за миг, макар да можеше не пожела и недокосна друга, верен ми беше по верен от самия Господ ..., моя янгел ... Много го обичам и дано още дълго време да сме заедно! Пожелавам на всички да срешнете истинската любов! Обичайте се!