Стана така.Засякохме се.разменихме e-maili.Писахме писма по2-з и разбрахме кой как се казва къде е учил и прочие.После си чатехме в продължение на около 2 месеца всяка веч
ер по 3-4 часа.Общо взето ни тресеше кандидат-студентската треска.Беше ми приятно,пратих снимки,получех такива-хареса ми,ама нищо особено.1 вечер майка ми вика-защо не поканиш момчето да се видите-аз от четене по изпитите не бях излизала кой знае колко.Та поканих го.Излязохме,пихме по 1 сок,после наште ги нямаше за 1-2 дни и излизах с него за компания.И така 2-3 срещи.Аз хлътнах,ама той изобщо.Много ми хареса-направо луднах по това момче.А той не вдява-била съм много напориста така се изрази.Та ходих на село за 2 седмици.Върнах се.Отидохме на дискотека с 1 моя приятелка и там го целунах.Това стана точно преди 2 години на днешната дата .Той обаче каза,че е грешка,че го е страх да опита ала бала-като цяло страхлив и срамежлив беше.Но след 3 дни излязохме на розходка-да си изясним положението.И тогава сам ме целуна и каза,че иска да опитаме.Не вярвах,че нещо ще излезе.Но се влюбих до полуда в това момче.В петък правим 2 години заедно.И да си кажа честно имим чувството,че животът ми почна тогава.