Ехо,не само ти си била в това положение.Всеки е бил в някакъв момент. Ти мислиш ли въобще?Майка ти-ти ще и съсипеш живота,каваш че са разделени с баща ти.Тя си има само теб,значи!Една любяща майка живее първо за детето си,а после за себе си.Гледа първо ти да си добре,а тя е на второ място и ти с какво и се оплащаш с това ли? Мислиш ли,че го заслужава?!А ти живота ти едва сега започва и какво заради някакъв си там ще се самоубиваш Ама кво е това твойто не мога да го разбера?От приятелите си ти казваш,че си се отделила, мислиш ли,че ако им се обадиш на всички,все някой ще излезе с треб ако не и всички!Защо мислиш такива работи?
Лично аз харесвам едно момче от три години имам чувства към него и не мога да го забравя,дори и с други момчета и така и само за него мисля и приятелите ми казават,че само си тровя нервите но... Много съм плакала за него,признавам,че дори мисълта за самоубийство ми е минавала в някой моменти през главата(когато и с родителите ми сме се скарали например и те са се държали зле с мен,а приятелите ми са били заети с нещо и не са ми помогнали),но веднага съм се усъзнавала и съм си казвала "Еи,в тоя живот има и хубави неща",научи се да се радваш на малките неща-усмивката на майка ти,природата,децата по улицата,музиката,филмите,п иобщи се към приятелите си отново и запомни всеки е имал такива момнти,просто трябва да удържиш на натиска,защотото в живота има и ло6и моменти,но има и добри,а докато гледаш само в лошите няма да видиш добрите