- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Не ми се живее, поради страх от живота и нараняването.
Замислих се наскоро, че просто не ми се живее този живот. Имам си семейство, приятели (от които само на 1 мога да споделя проблемите си и т.н), приятел. Имала съм и много отвратителни моменти, които съм преживявала доста време, поради факта, че съм адски чувствителен човек, който държи на човека до себе си и приятелите си. Но просто вече не мога да живея нормално, защото ме е страх от трудностите и нараняването. Имам вече много слаба психика, заради проблеми със семейство, ''приятели'', влюбване, нараняване и т.н. Ще си помислите, че съм още малка - да може и така да е тепърва ще навършвам 17 и мисля, че не е нормално това, което се случва с мен и в главата ми. Имам приятел от 3 месеца почти към който изпитвам доста силни чувства. Може и да е поради факта, че е първото момче с което съм и съм силно убедена в чувствата си. Много дълго исках да намеря такова момче. Не, че съм нямала възможност да си имам гадже просто съм от момичетата, които не искат да имат човек до себе си просто, защото им трябва, а исках човек с който да е истинско. Страх ме е от това, че ще дойде деня в който ще ме нарани и всичко ще приключи. Това не е, защото му нямам доверие просто знам, че аз винаги съм по-привързаната и накрая аз страдам. Искам да се разболея от някоя смъртоностна болест и просто да умра. Често започнах да пуша. Успокоявам се и започвам да мисля по-положително, но не мисля, че това е начина за щастлив живот. С много слаба психика съм наистина и малко ми трябва да направя някоя глупост. Дайте някакви мнения или съвети...
Тези мисли от страх да не загубиш момчето ли са? Или просто си в депресия? Не можеш да намериш смисъла на живота? Огледай се, животът има хубави страни, щастието се крие в малките неща, които не забелязваме.
Ще се оправиш, това е период в живота ти и точно се дължи на възрастта ти.
Стегни се.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Твърде много драми. Намери си полезно занимание, което да ангажира времето и мисленето ти (работа, езикови или други курсове, все тая), защото явно имаш твърде много свободно време за размишления и самосъжаления. Ако и след това параноята продължава да те тресе, отиди при някой добър психолог.
Welcome to the Jungle...
Познато ми е.почти де.При мен не е в любовен аспект страха,а просто ме е страх от де що е човек че ще ме нарани.Не мога да ти кажа как да се справиш,защото и аз не знам.Просто се впускай в приключението и стискай палци да успееш.Иначе може да отидеш на психолог след време ако нещата се задълбочат,защото това странене от хората не е хубаво за теб самата.
Повярвай ми няма наечие на колко си. Аз съм на 12 и тези мисли ми се въртяха в главата още от около 10 годишна възраст, но накрая реших ''Ехо аз съм нещастна сега, но какво толкова. Ще има толкова много хубави моменти, животът е пред мен'' и сега се чувствам много добре от това че не съм се отказала от живота. Просто човека е създаден така че да има всякакви изпитания в живота му. Макар и ти да си мислиш, че вече не можеш да живееш и че всичко което те е наранявало те е направило по.слаба то ти грешиш. Всичко което ни наранява и мачка ни прави по-силни макар и ние да не го осъзнаваме. Ти просто трябва да се стегнеш и да си живееш живота.
А ако е заради момче, то има мнооооого други момчета и не всички биха те наранили. Трябва да си един нещастник зза да причиняваш нещастие на други хора.
Обърни сериозно внимание на психическото си състояние, преди тези лоши мисли да са се превърнали в действия. Консултирай се с психолог. Не е страшно - ще ти помогне.
Преди време съм бил с момиче с лабилна психика и знам какво е да се страхуваш, че човекът, когото обичаш може да си посегне на живота. Доста момчета биха се отказали да се занимават с такова гадже. Гледай да не отблъснеш момчето с този песимизъм и отчаяние, с което подхождаш към нещата. Момчетата не обичат такива драми.
Не знам - това са две думи и се пишат ОТДЕЛНО
Първоначално написано от TykaSePisheNick
Не се ебавай с тва...в един форум точно по този начин едно момче каза, че иска да се самоубие, след което последваха разни подобни коментари и подигравки... ми после го гледаха лайв стрийм на камерата как се беси. Може с лекота да приемаш подобни коментари, но човек със слаба психика просто би си теглил ножа, дори заради най-голямата глупост. Много млади хора са си отнели живота заради подобни лекомислени изцепки.
nigga stole my bike
Значи е бил олигофрен. Има хора, които живеят в пълна мизерия и бедност, има хора, които живеят с неизлечими болести ама не си теглят куршума, напротив - живеят и се радват на всеки един момент.
Щом тъпата пикла ще ми изпада в депресии и не цени живота си - да мре бе, прав ѝ път, мен кво ме ебе?
Не знам - това са две думи и се пишат ОТДЕЛНО
Първоначално написано от TykaSePisheNick
Един приятел преди 3-4 години се държал по същия начин като путка, крещял на родителите си как иска да умре, как ги мрази. Баща му го изкарал навън в минусовите температури, съблякъл го чисто гол и такъв бой му теглил, че целия го посинил. И кво му е викал - "Искаш да умираш ли - стой тук и умри". А познайте дали тоя същия приятел не се е върнал обратно у дома си, дали сега не уважава родителите си, хората,които са го дарили с живот и дали не е най-позитивния човек, който познавам.
Не знам - това са две думи и се пишат ОТДЕЛНО
Първоначално написано от TykaSePisheNick
Освен да говориш с психолог, друго не виждам какво можеш да направиш, за да си помогнеш.
Не си единствената на този свят, който минава през трудности, страхове, паранои и депресии. Но при човек със здрава и стабилна психика, тези трудности ще са само в плюс в изграждането на по-силен характер и устойчивост. Също така човек може да си извлече полезни уроци от тези неща. Нито е дошъл края на света, нищо ще дойде с нашите проблеми. На няма и 17 години да мислиш, че пушенето успокоява и да мислиш, че искаш да умреш... айде, моля ти се. Удари се един шамар и се осъзнай.
Не мога да съм по съгласен с теб.
Извинявам се , ама на тази тема не издържах!
Момиче всичко ти е наред - имаш приятел които очевидно те обича - какво повече искаш.
"Дали ще ме нарани , дали няма да ме нарани? " - то по тая логика дай да лягаме в гроба , щото ще умрем някои ден. Защо по дяволите не се насладиш на момента?
След 10 години в съзнанието ти няма да остане кой те е зарязал и защо , а спомените с тия хора.
Живей си живота и стига глупости!
1-Имаш семейство (а колко много нямат)
2-Имаш приятели (няма значение, че само на един разчиташ истински /представи си колко по-зле би било без него, значи е цяло съкровище)
3-Имаш човек до себе си, на когото държиш (нямаш му доверие? -за 3 месеца НОРМАЛНО да нямаш, търпение и пак търпение)
Та извинявам се, но не разбирам проблема? Според мен се терзаеш напразно, проблема е само в главата ти. Отдай се на нещо, което те радва.
Всеки човек си приема проблемите по различен начин. Евала на хората, че не се предават, но това не омаловажава болката на другите, колкото и малка да ви изглежда тя. Приемете просто, че всеки човек е с различна психика, очевидно, това момиче има слаба психика и е податливо към депресии. Това, че някой има по-голяма болка от теб, не ти отнема правото да страдаш, нито те прави по-малко човек... има хора много по-щастливи от нас, това значи ли, че нямаме право да се зарадваме на нещо малко?
На момичето и трябва помощ, такива неща не бива да се подценяват. Както казах, подобно подценяване води до много лоши неща.
nigga stole my bike
На авторката й предлагам да си напише на едно листче всички неща, които я правят щастлива, хобита, разни умения, както казаха по-нагоре - имаш семейство, приятели...
Всеки ден си пиши на листчета какво те е направило щастлива през деня (ако е станало нещо интересно и т.н. примерно - времето е хубаво, чувстваш се красива, някой ти е направил комплимент и прочие) и си ги събирай в бурканче. Така винаги като тръгнеш да изпадаш в такова състояние си ги прочитай. Помага![]()
nigga stole my bike