Зад маската на фалша

Налей ми чаша червено вино,
не питай колко,а продължавай да наливаш,
не гледай че първата си чаша още не съм доизпила,
женски навик-нали разбираш?!
Не питай защо съм толкова щастлива,
не съм-прикривам се така,
а всъщност под усмивката фалшива
се крие крехка плачеща душа.
По принцип аз не плача,вътрешно си го тая,
плачат само слабите-хората без власт,
аз не съм такава,денем за голямата любов мечтая,
нощем търся фалшива обич,страст.
Не мисля,че съм грешна,напротив,аз съм като всички други,
не се залъгвай че съм различна
може би така ти се струва
защото съм лъжкиня отлична!
И какво като го признавам,от какво да ме е страх,
от теб или от тези с които съм била.
Пред теб глава не ще навеждам нима съм сторила грях
че съм признала тайната си аз една.
От тебе вече нищо аз не крия,
просто няма за какво,
а сега остави ме виното си да доизпия
а после налей ми още едно!