Така...
Пътуването беше супер дълго и изморително, както сами може да се досетите. От летище София излетяхме в 2:35, ако не се лъжа. Няколко часа по късно бяхме на Гетуик в Лондон, от където с друг самолет тръгнахме за Ванкувър. Този полет буквално ме размаза- около 10 часа цикъл. Добре, че имаше някакви телевизорчета, радиа и т.н. малко или много да убиват времето. Хапване дадоха 2 пъти и нон-стоп обикаляха с едни барчета да предлагат къркейшън- алкохолни и безалкохолни напитки. \

/
Късно вечерта, канадско време, пристигнахме във Ванкувър. Там някакви разпитвания, загубен багаж- цирк пълен, но сичко си стана Ок и отново се качих на самолет, който ни домъкна до Калгари- градът, в който съм в момента. Там ни посреюнаха едни наши приятели, в които стояхме няколко дни, преди да се нанесем в друго жилище.
Впечатления- доста...
Начинът на живот е коренно различен от този в България. Хората имат други интересни, напълно различен начин на мислене. Имат различни ценности- доколкото мога да твърдя.
Като пресичам, може да съм посредата на някоя магистрала или шосе, но в 99% от случаите ще спрат и ще ми направят път.
Транспортът е на нормални цени- нито ниски, нито високи. Сравнително редовен е.
Интересното е, че ме разбират много по-лесно, от колкото в Англия. Защо така, незнам?!
Има доста чужденци. По улиците е фул макс от китайци/японци и т.н. чернокожи има доста. Българи ми казаха, че има около 1000, 1000 и няколко- в града, в който съм. Вече на няколко пъти ни се случва да срещнем някой случайно.
Чисто е.
Градът е пълен със сърни и зайци, ахахах. Скоро бяхме на гости на въпросните приятели и видях сърна да пърпори между дворовете на къщите. Зайците, поне до колкото съм информиран са с доста причлични размери, ехххх как ми се дояде заешко на фурна, ммммм...
Подреждането е различно. Няма магазини под път и над път, за съжаление. Има си определени, нещо като центрове, с доста магазини, офиси и т.н. разположени на орпеделени места.
Работа се търси доста...на всеки 2ри ресторант, магазин и т.н. има обява, че набират персонал.
Даскало...аааа не, няма такъв ташак! Ходих на приравнителни- всичко точно. Записах се в едно даскало и почнах миналия вторник. Образователната им система е доста объркана и въобще не мога да я разбера. Имам 3 предмета- кулинария, английски и социални науки. Математика, физика, химия...няма ги тея животни!
По кулинария съм в столовата на даскалото. Та почвам аз, това още 1ят час, да режа някакъв салам с една машина с въртящ се диск- като тези в магазините, предполагам се сещате. Та режа си аз режа- нарязах 1ят вид. Почвам пеперонито...режа, режа, режа и по едно време, при поредното прекарване на пеперонито през диска, котрето беше много надолу към диска и едно парче от него...хайдеее в бокса! Кръв имаше, абре от всичко...ама почти не ме болеше, дори при отрязването нищо не усетих, може би, защото стана прекалено бързо и дискът беше доста остър. Ходих до някаква болница, ама докато я намеря...зашиха ми частта от пръста обратно и сега е в процес на заздравяване.
Както и да е. Софт-а на тел-а нещо се е прецакал и не мога да кача снимките, които направих с него,
НО имам тука 3, направени с апарат, от първите ми стъпки на канадска земя, и по-точно в Калгари: (От летището са.)
http://bgphoto.net/photos/10570/o632971853289687500.jpg
http://bgphoto.net/photos/10570/o632971853480312500.jpg
http://bgphoto.net/photos/10570/o632971853664843750.jpg Тази размазва!
Утре ще направя малко снимки с апарата и ще ги кача.
