първата ми "любов" тук беше руснак... оказа се прост... не ги обичам
после и една моя приятелка си изпати от руснак... и вече страня от момчетата руснаци...
следващата ми такаммм несподелена любов беше Българин... харесах го защото беше българин... толкова
Сегашната ми "любов" е американец и е черен. Интересно как, но просто не мога да си се представя с бял американец... мн са ми лигави и тъпи пък хубавите радко се срещат.
Знам че бяла и чернокож не се приема мн... наще ще ме убият пък баба ми като разбрала, леля ми каза че почнала да се вайка.
МНого ама много е мил с мен. Разбира ме... шегуваме се постоянно и интересното е че разбира българските ми малко странни шеги. Мн приятели са ми казвали че хумора ми бил странен... както и да е.
Хубавото е че той не е от тея гангстери... черен е, но се държи като бял... говори като бял... и живее в хубав квартал. Родителите му са работливи... не като повечето черни тука. От хубаво семейство е просто... и тва е от значение. Иначе не се виждам с някой гангстер примерно... нестига че ме отвръщават ами и не ги разбирам като говорят хахаха
Има хубави Американци наистина... ама просто Европейците са най-хубави. Една съученичка ходи до европа за пролетната ваканция сега и каза че искала там да живее... че всички момчета изглеждали мн добре... че се стараят да изглеждат добре, не като повечето американци тук.
И аз съм на същото мнение...
Аааа... забравих. Имахме един съученик от Франция само за един семестър и беше ...... ммммм..... много хубав.... ама се оказа наркоман