Мисля,че е много нужно!
Цитат от Her Majsety Mistress Linda:
"На първо място трябва да си зададем следния въпрос: Какво всъщност е хомосексуализмът? Хомосексуализмът е психическо състояние, което възниква при определени обстоятелства. Едва ли има уважаваш себе специалист, който да е на мнение, че хомосексуалистите са се родили такива. Консенсусното становище е, че хомосексуалист се става, когато в продължение на години определени биологични, социални и психически/емоционални фактори влияят на подрастващото момче/момиче. Правени са много изследвания, които са си поставяли за цел да проучат точно този въпрос. Никой изследовател не е могъл категорично да докаже, че хомосексуализмът е вродено състояние. Има много случаи на еднакви близнаци, при които единият близнак е хомосексуалист, а другият не. Кои са факторите, при които едно момче може да стане хомосексуалист? Според известният американски психиатър Джосеф Николоси:
“Хомосексуализмът представлява проблем с развитието, който се появява при проблеми в семейните взаимоотношения, особено между бащата и сина. Ако момчето не осъществи връзка с баща си, момчето не развива мъжка полова идентичност и става хомосексуалист. Това е най-често срещания клиничен модел.”
Според д-р Роберт Хикс: “Над 20 години съм консултирал гейове и все още не съм намерил един, който да е имал нормално сексуално развитие по време на детската и юношеската възраст. В много случай става въпрос за бащи, които са били алкохолици и са отсъствали емоционално и/или физически. Често слушам за нежелан сексуален контакт с по-възрастен брат, непознат мъж, приятел, и т. н. Понякога намирам, че гейовете са имали достъп до порнография в ранна възраст.”
Освен това, хомосексуалното състояние често се появява при хора, които са били жертва на хомосексуално насилие и/или друга подобна психическа травма по време на ранното детство. Ако един хомосексуалист изнасили малко момче, това преживяване може сериозно да обърка психиката на детето и то да развие хомосексуални наклонности след години. Доказано е, че по-голям процент от хомосексуалните мъже, в сравнение с останалите мъже, са били жертва на подобна гавра.
Макар че факторите предизвикващи появата не хомосексуални наклонности са добре известни на всички специалисти, научната общественост няма категорично становище какво представлява хомосексуализма. Много специалисти са на мнение, че то е психическо заболяване. Много не са съгласни. При положение, че този спор все още продължава е неразумно и неоснователно обществото да се огъва под натиска на самозвани “активисти”.
Независимо дали е болестно състояние или не, хомосексуализмът е много вредно явление, което уврежда психическото и физическото здраве. Предлагам Ви следните факти:
Хомосексуалистите по-често се депресират и мислят за самоубийство и са многократно по-склонни да прибегнат до подобна постъпка.
Много от хомосексуалистите страдат от алкохолизъм и наркомания.
Хомосексуалистите са с по-лабилна психика.
Хомосексуалистите са многократно по-развратни. Според някои американски допитвания и изследвания, около една четвърт от педерастите са имали над 1000 партньора. Хомосексуалистите лесно се пристрастяват към хомосексуалното поведение и се озовават в емоционална “дупка” от която трудно се излиза.
По-голям процент от хомосексуалистите (в сравнение с останалите) са склонни към перверзни сексуални изпълнения, оргиите, секс с непълнолетни, случаен и анонимен секс, групов секс, секс срещу пари и т.н.
Много от гейовете страдат от болести, които рядко се срещат сред останалите мъже. Такива болести са (СПИН, хепатит A, B, C, сифилис, рак на ануса, рак на тестисите и т.н.)
Поради изброените причини хомосексуалистите живеят по-кратък живот. Според някои американски изследвания, хомосексуализмът скъсява продължителността на живота с около 30%.
Тези факти и други, описващи медицинските последствия на хомосексуалното поведение са известни и признати от всички уважаващи себе си специалисти. Хомосексуализмът е съпроводен от много мъка и страдание и това е факт, който никой не може да отрече. Парадоксално е, че там, където хомосексуализмът е най-приет (Амстердам и Сан Франциско) проблемите свързани с хомосексуализмa се увеличават. При положение, че хомосексуализмът причинява болка и страдание у хората и води до много хронични и неизлечими болести, нормалната реакция е да се помогне на хомосексуалистите да превъзмогнат това свое състояние, а не да се легитимира и нормализира поведението, което е източник на това страдание. За щастие, хомосексуализмът е психическо състояние, което е напълно преодолимо. От няколко десетилетия се знае, че е напълно възможно един хомосексуалист да се промени и да заживее нормален живот. Съвременната психология и психотерапия е доказала, че сексуалната ориентация не е фиксирана характеристика, както е цветът на очите примерно. Много хомосексуалисти решават да си помогнат и се подлагат на психотерапия. В немалко случаи терапията е успешна и човекът се променя.
Според д-р Джъд Мармор: “Митът, че хомосексуализмът е неизлечим е все още широко разпространен сред обществеността и самите хомосексуалисти. Почти няма съмнение, че действителна промяна може да бъде постигната при 20% - 50% от пациентите с хомосексуално поведение, които потърсят психотерапия с такава цел. Най-важната предпоставка е силната мотивация да се постигне подобна промяна.”
Според д-р Рубен Файн: “Наскоро имах случай да прегледам резултата от психотерапия с хомосексуалисти, и бях изненадан от откритията. Парадоксално е, че макар политически активните гей организации да отричат възможността от промяна, всички изследвания са намерили положителни последстия, независимо от метода на лечение, значителен процент от хомосексуалистите са станали хетеросексуални...” След това д-р Файн добавя: “Ако пациентите са мотивирани, каквато и процедура да е приета, голям процент ще се откажат от своя хомосексуализъм. В тази връзка публичната информация е от голямо значение. Погрешната информация, която се разпространява от някои кръгове, че хомосексуализмът е неизлечим чрез психотерапия, причинява неизброима вреда на хиляди хомосексуални мъже и жени.”
В света има много организации, които помагат на хомосексуалисти да излекуват и превъзмогнат състоянието си и да заживеят нормален живот. Тези организации разполагат с много научна литература, която е предназначена за хомосексуалисти, които искат да се променят. В много случаи бивши хомосексуалисти помагат и консултират тези търсещи промяната. Много от хомосексуалистите не са доволни от своята “ориентация” и искат да се променят. Тези хора не приемат хомосексуализма за нормално явление и всячески се опитват да се променят. Те искат някой да прояви разбиране и да им протегне ръка. Тези, които са имали възможност да общуват с такива хора, са се убедили, че хомосексуализмът причинява много мъка и страдание и че най-разумната постъпка е да се помага на хомосексуалистите да се променят.
Миналата година американскиат психиатър Роберт Спитцер публикува изследване, получило широк отзвук в медиите, според което почти всички хомосексуалисти, които доброволно са решили да потърсят промяната са на мнение, че терапията им е била от полза и че веднага след промяната се подобрило емоционалното и психическото им здраве. Тези хора се различават от т. нар. активисти, защото те не приемат хомосексуализма за нормално явление. Много са на мнение, че то представлява психическо заболяване. Напоследък в САЩ именно такива хора се борят против включването на термина “сексуална ориентация” в законите, забраняващи дискриминацията. Важно е да се разбере, че т. нар. активисти не говорят от името на всички хомосексуалисти. Никой не им е дал това право. Трагично е, че в България няма организация, която да помага на хомосексуалистите, които искат да се подложат на терапия и да се променят. А такива хора има много. Именно те, а не “Джемини”, се нуждаят от нашата помощ и подкрепа.
Всяко общество предприема мерки, които защитават гражданите и особено младежта от опасни и нездравословни поведения, които сериозно увреждат здравето на човека, а оттам и на цялото общество. По силата на тази логика се предпиемат мерки срещу тютюнопушенето, алкохолизмът, наркоманията и т.н. Безброй изследвания в областта на хомосексуализма недвусмислено са доказали, че то е по-нездравословно явление от гореспоменатите пороци и сериозно уврежда здравето на самите хомосексуалисти. Хомосексуалното поведение не трябва да се легитимира и да се нормализира, защото то е изключително вредно за здравето. Най-смислената реакция е обществото да помага на хомосексуалистите да се откажат от хомосексуалното поведение и, когато е възможно, да се откажат от хомосексуализма.
Задължително е да се прави разлика между хомосексуалиста като човек и хомосексуалното поведение. Законът за предотвратяване на дискриминацията, в който фигурира терминът “сексуална ориентация”, е неудачен, защото изисква от всеки работодател да уважава както хомосексуалиста, така и хомосексуалното поведение. Това е недопустимо посегателство върху личната свобода на човека, тъй като никой не е длъжен да уважава едно нездравословно поведение, което освен това противоречи на неговите морални, религиозни и прочие убеждения. Всеки работодател има правото да развива бизнеса си според своите лични убеждения.
Нима законът ще задължава църкви, джамии, семинарии, религиозни училища, магазини продаващи църковна литература и други подобни учреждения да се съобразяват с хомосексуалисти?
Това е един напълно ненужен закон, тъй като досега не е имало нито един случай хомосексуалист да не е бил нает на работа, или пък да е бил уволнен, само защото е хомосексуалист. Българското общество винаги се е отличавало със своята толерантност и търпимост. Хомосексуалистите винаги са били уважавани от обществото и това, че са хомосексуалисти никога не им е пречило да се издигнат в професионален и личен план. Хомосексуалисти присъстват във всички сфери на обществения живот. Не е имало случай хомосексуалист да е бил бит, малтретиран и т.н. само защото е различен. Законите на Република България са еднакви за всички и е ненужно да се правят промени, касаещи изключително една част от обществото.
Колективните права въз основа на общественоопределящ признак са забранени от международните договори, понеже предизвикват разделение, сегрегация и противопоставяне между отделните групи в обществото.
Нелогично е да се дават колективни права на хора въз основа на тяхното сексуално поведение. Активистите искат да убедят обществото, че т.нар. “сексуална ориентация” представлява част от идентичността на човека, както е с пола, възрастта, етническия произход и т.н. Това обаче не е така. Общото между споменатите характеристики е, че те са вродени, непроменяеми, и безвредни. Сексуалната ориентация не е вродена и непроменяема и в никакъв случай не е безвредна. Следователно въобще не може да става дума за сравнение между сексуалната ориентация и другите човешки характеристики и не трябва терминът “сексуална ориентация” да съществува в българското законодателство. Хомосексуализмът не е идентичност а психическо състояние и форма на сексуално поведение.
Макар повечето хомосексуалисти да не са виновни, че са станали такива, те доброволно и съзнателно избират своето поведение и е неоправдано да се приемат закони, които да дават специални права на хора въз основа на тяхното нездравословно и протовоестествено поведение. Хомосексуализмът се появява в следствие на сложни психически/емоционални и социални процеси, които влияят на подрастващото момче/момиче. Хомосексуализмът е предотвратимо, а в някои случаи и излечимо явление. През последните няколко години в САЩ са публикувани много книги, които обясняват как се появява хомосексуализмът и какво може да направи родител, за да бъде сигурен, че детето му няма да развие хомосексуални наклонности.
Хомосексуалистите разполагат с всички права и задължения, които се полагат на българските граждани. В България няма дискриминация спрямо хомосексуалистите. Предлаганите промени всъщност дават привилегии на хомосексуалистите и конкретно на тези от “Джемини”. В днешно време има случаи на хора, които съзнателно и доброволно решават да станат, или поне да се правят, на хомосексуалисти. Това си е тяхно решение, но трябва ли тези хора да получават законови привилегии заради сексуалния си избор? Друг важен момент е, че има случаи в САЩ законите, забраняващи дискрининацията въз основа на “сексуална ориентация” да бъдат премахвани, защото законодателите са разбрали, че подобни закони дават привилегии на хомосексуалистите и изискват всеки работодател да одобрява хомосексуалното поведение. Освен това, имало е случаи активисти да използват подобни закони в ущърб на интересите на тези хомосексуалисти, които желаят да се променят.
При положение, че съществува връзка между хомосексуализма и педофилията, не мислите ли, че е нежелателно да има хомосексуалисти в организации и учреждения, които се занимават с обучението и възпитанието на деца? В такива случаи трябва да се мисли първо за здравето и бъдещето на детето. Освен това много родители смятят, че изключително нездравословното хомосексуално поведение не е пример за подражание и е нежелателно то да бъде представяно на деца.
На 10 януари 2003 г. в-к “24 часа” писа, че в Стара Загора учител е склонявал 14-годишен ученик към хомосексуални действия и му е предлагал да позира за актови снимки. В квартирата на учителя имало много порнографски снимки на деца и компютърни дискове с директории за педофили. Самият учител бил хомосексуалист.
С оглед гореспоменатата случка е напълно нормално добросъвестни родители да не желаят техните деца да се възпитават от хомосексуалисти. Какво би станало, ако терминът “сексуална ориентация” стане част от българското законодателство? Нима училищата ще бъдат задължавани да наемат хомосексуалисти, за да не бъдат обвинени в дискриминация? Не трябва ли държавата да се грижи първо за здравето и благополучието на младежта? В интерес на подрастващите е техните възпитатели да не бъдат хомосексуалисти.
Макар че, естествено, повечето хомосексуалисти не са педофили и нямат сексуални влечения към деца, съществува безспорна връзка между хомосексуализма и педофилията, или по-конкретно, между хомосексуализма и гаврата с деца. Това трябва да се знае, когато се обсъжда темата за хомосексуализма. Ето и някои факти, които доказват, че съществува подобна връзка:
През 1994 г. ООН изключва ILGA (Международната асоциация на гейовете и лесбийките; International Lesbian and Gay Organization), защото се разбрало, че организацията има връзки със северноамериканската педофилска организация NAMBLA (North American Man/Boy Love Association; Асоциация на мъже, които “обичат” момченца) и други подобни педофилски организации. Всъщност педофилската организация е част от ILGA от 1985 г. и е изключена едва когато ООН предприело съответните наказателни мерки. През април 2002 ILGA повторно подала молба да бъде включена в ООН като неправителствен наблюдател. ООН пак отказало да включи организацията в състава на групата на неправителствените организации, участващи в работата на Икономическия и социален съвет към ООН, защото организацията на могла да докаже, че е скъсала връзките си с педофилски организации като NAMBLA. Пакистанският делегат коментира положението по следният начин: “Повече от една година ILGA отказва да предостави документация или да ни позволи да прегледаме списъка със състава на организацията, за да ни демонстрира, че педофилските организации са били изгонени.”
В САЩ педофилската организация NAMBLA редовно участва в гей паради.
През 1993 във Вашингтон се провежда внушителен гей парад. Според някои свидетели много от участващите скандирали следното: “We’re here, we’re queer, and we are coming after your children.”*
Педофилските организации и гей организациите активно лобират за смъкването и/или изравняването на възрастовите граници за хомосексуално и хетеросексуално сношение. Интересното е, че макар на пръв поглед единственият мотив на гей организациите е да има “равноправие”, въпросните организации никога не предлагат двете възрастови граници да бъдат еднакво високи, вместо еднакво ниски! Когато “Джемини” предложиха да се изравнят възрастовите граници, защо не предложиха двете да се изравнят на (примерно) 16, вместо 14 години? Защо не предложиха хетеросексуалната граница да се вдигне, вместо да падне хомосексуалната?
На 23 август 2000 г. интернет вестникът WorldNetDaily публикува статия на Джосеф Фара, в която пише следното: Някои хомосексуалисти искат да са около деца поради една причина – да злоупотребяват с тях.” След това авторът обяснява: “Нека не се правим, че няма връзка [между хомосексуализмът и педофилията]. Според някои изследвания, поне една трета от всички блудства с деца са извършени по хомосексуален начин. Процента на хомосексуалистите в обществото е между 2% и 4%. Това означава, че хомосексуалистите са между 12 и 16 пъти по-склонни да блудстват сексуално с дете. Освен това, според изследване публикувано през 1985 в Психологически Доклади (Psychological Reports) учителите, които са хомосексуалисти, са между 90 и 100 пъти по-склонни да се ангажират сексуално с учениците, в сравнение с хетеросексуалните преподаватели.”
Във връзка със зачестилите случаи на педофилия в американската католическа църква, на 14 юни 2002 г. в интервю за предаването “Talkback Live” по CNN Ал Рантел, виден хомосексуалист от Лос Анжелес и известен радиоводещ казва следното: “Това не е въпрос на педофилия. В случая не става въпрос за педофили. Има враждебно настроени гейове, а сред нас има такива, повярвайте ми, аз не съм един от тях, но трябва да си признаем, че те съществуват. Тези враждебно настроени гейове са навлезли в католическата църква...и са почнали да гонят момчета.” В същото интервю Ал Рантел сподели мнението, че мъжете хомосексуалисти не трябва да работят с момчета.
През 1996 издателската къща Алисън Пъбликейшънс (Alyson Publications), най-големият издател на гей литература в САЩ, публикува книга със заглавие “Гей Секс: Наръчник за мъже, които харесват мъже.” Книгата съдържа подробни указания и инструкции как мъжете хомосексуалисти да се гаврят с момчета и да се укриват от полицията. Авторът Джак Харт пише следното: “Избягвайте ситуации, при които няколко мъже правят секс с едно и също момче, или с група момчета, в продължителен период от време.” Между другото, въпросната издателскта къща издава и педофилска литература, която се радва на голяма популярност.
На 26 март 1992 г. американският гей вестник Сан Франциско Сентинел публикува статия със следното съдържание: “Любовта между мъже и момчета е в основата на хомосексуализма. Абсурдно е гей обществото да твърди, че любовта с момчета не е хомосексуална любов. Ние трябва да подкрепяме мъжете и момчетата, които участват в такива връзки.”
През 1995 г. хомосексуалното списание “Guide” пише следното: Ние можем да се гордеем, че гей движението е приютило малкото гласове, които са имали смелостта да кажат, че децата са по природа сексуални” и “заслужават правото на сексуално изражение с когото си изберат...” На друго място в същата статия пише: “Вместо да се страхуваме, че ще ни нарекат педофили, ние трябва годро да заявим, че сексът е хубаво нещо, включително сексуалността на деца...трябва да го направим в интерес на децата.”
Според изследване проведено през 1992 г. и публикувано в “Journal of Sex and Marital Therapy”, хомосексуалните мъже са три пъти по-склонни към педофилия от хетеросексуалните и средностатистическия педофил се гаври с между 20 и 150 момчета преди да бъде заловен.
Според друго изследване публикувано в “The Gay Report” през 1979, 23% от гейовете и 6% от лесбийките си признават, че са имали сексуални сношения с деца. Сред хетеросексуалните този процент е многократно по-нисък.
Според изследване проведено през 1988 г. и публикувано в “Archives of Sexual Behavior”, 86% от педофилите описват себе си като хомосексуалисти или бисексуални.
Според Адрайн Копланд, психиатър, който работи с хора извършили сексуални престъпления в град Филаделфия, САЩ, около 40% - 45% от педофилите са имали хомосексуални преживявания.
Миналото лято, когато “Джемини” участваха в телевизионното предаване “Сблъсък” по бТВ, един гей от организацията си призна, че иска да се гаври с деца. Въпросният хомосексуалист обяви, че иска “правото” да осиновява деца и законът да му разреши да прави секс с тях, така че да ги научи на хомосексуализъм и по този начин да си създаде поколение! Любопитното в случая е, че никой от “Джемини” не възрази и не се дистанцира от мнението на този откачен човек. Ако приемем, че мълчанието означава съгласие, излиза че, всички от “Джемини” имат подобни възгледи. Би било хубаво г-жа Десислава Петрова, която е най-дейният активист, да обясни какви хора всъщност членуват в нейната организация и какви възгледи и позиции изповядват. Имайки предвид изказването на гореспоменатият хомосексуалист, става ясно, че сега, след като парламента смъкна възрастовата граница за хомосексуални сношения, този човек може спокойно и законно да вербува и развращава малки момчета, с които да задоволи своите сексуални желания. За съжаление, някои агресивни хомосексуалисти свободно изразяват желание да “научат” деца и юноши на хомосексуализъм.
През 1980 г. най-влиятелната гей организация в Холандия (латинското й съкращение е COC) приема позицията, че “освобождението” на педофилията трябва да се разглежда като гей въпрос и следователно възрастовите граници трябва да се анулират. (*26) През 1990 г. организацията постига значителен успех, смъквайки възрастовата граница на 12 години (освен при възражение от страна на родителя, при което границата се вдига до 15). Именно тази организация подпомага идейно и финансово българската “Джемини”.
През 2000 г. американският психиатър Джудиф Рейзман (*27) изнася доклад, според който определено има връзка между хомосексуализма и педофилията. Според Рейзман, някои педерасти целенасочено искат да вербуват и развращават момчета.
Пак според Рейзман, която е изследвала обявите в американското гей списание “The Advocate”, най-влиятелното подобно издание в САЩ, а може би и в целия свят, въпросното списание многократно е публикувало обяви за проницаема кукла направена като момче. Куклата може да се закупи в три различни позиции.
Всъщност, представеното да момента представлява “върха на айсберга”, когато става въпрос за неоспоримата връзка между хомосексуализма и педофилията. Всеки, който реши детайлно да проучи въпроса ще намери много повече доказателства. Моля обърнете внимание на доклада “Homosexuality and Child Sexual Abuse” публикуван през юни 2002 г. от американската неправителствена организация Family Research Council. Предоставям ви доклада с незначителни съкращения. Оригиналът може да се намери на следния интернет адрес:
http://www.frc.org/get/is02e3.cfm
Тъй като всички законопроекти, касаещи хомосексуализма, са внесени от “Джемини”, редно е да се обърне малко време на въпросната организация. Активистите от “Джемини” най-нахално лъжат, че хомосексуалистите са се родили такива, макар че всеки студент по психология знае, че това не е така и че това твърдение противоречи на безброй изследвания в областта на хомосексуализма. Освен всичко то изключва възможността някой да стане хомосексуалист, което е пълен абсурд. За активистите тази теза е много удобна, защото според нея ако един хомосексуалист убеди малко момче да се съгласи на анален секс и момчето впоследствие развие хомосексуални наклонности, въпросният хомосексуалист ще се оправдае, че момчето се е родило с такива наклонности и той с нищо не е виновен. Освен това, тази лъжа изключва възможността някой хомосексуалист да се промени. По света има десетки хиляди хомосексуалисти, които са се променили и са доказателство, че в някои случаи хомосексуализмът е излечимо психическо състояние. Много от тях имат семейства и живеят своего пода втори живот. Много от хомосексуалистите не са доволни от своята “ориентация” и искат да се променят.
Важно е да се разбере, че активистите по-скоро пречат, отколкото помагат на хомосексуалистите. Те знаят, че обществото гледа по-благосклонно на хомосексуализма ако е под заблудата, че то е вродено и непроменяемо състояние. Поради тази причина активистите постоянно лъжат, че хомосексуалистите са родени такива. За съжаление, тази фалшива презумпция пречи на самите хомосексуалисти и на всеки, който желае да им помогне да заживеят нормален живот. Вместо да им помогнат да разберат на какво се дължи тяхното състояние и дали могат да го превъзмогнат, активистите ги лъжат, че то е вродено и непроменяемо.
Представете си следния сценарий: Младеж на 16 години се опасява, че е хомосексуалист и няма влечения към противоположния пол. Поради своите религиозни и морални възгледи, този човек не може да приеме за нормално своето състояние. Освен това, младежът основателно се страхува, че ако стане активен хомосексуалист ще си навреди на здравето. Ако е мотивиран и потърси промяната е напълно възможно да преодолее своя хомосексуализъм, стига да намери добър специалист. Какво обаче може да стане ако младежът повярва на лъжите на активистите? От една страна, той не може да се примери със своя хомосексуализъм, но същевременно живее под заблудата, че то е вродено и непроменяемо състояние. В един момент този човек изпада в безизходна ситуация. За съжаление, напълно възможно е този младеж да реши да се самоубие. Единствената друга алтернатива е да стане активен и да навлезе в гей средите, което ще е пагубно за здравето му.
За съжаление, активистите от “Джемини” не обръщат внимание на истината и нахално лъжат и заблуждават обществото. Те много добре знаят, че хомосексуалистите не са родени такива, но въпреки това продължават да трърдят точно това, защото така им е по-удобно. Освен това, активистите спекулират с броя на хомосексуалистите. В началото на месец юли 2002 г. пред в-к “168 часа” Десислава Петрова разви тезата, че хомосексуалистите били 10%. Според нея това било доказано от международни изследвания и важи са всички общества. Това е поредната лъжа. Всъщност тезата на активистката дължи своето начало на едно изследване, публикувано през 1948 г. от американският сексолог Алфред Кинси, според което всеки десети мъж има, или е имал хомосексуални наклонности. Точният цитат от книгата Sexual Behavior in The Human Male е следният: “10% of the males are more or less exclusively homosexual for at least three years between the ages of 16 and 55.”a На същата страница Кинси пише следното: “4% of the white males are exclusively homosexual throughout their lives after adolescence.”b От пръв поглед става ясно, че това проучване касае единствено белите американски мъже. Много е важно да се разбере, че то е изключително неточно и други изследователи многократно са го обявявали за недостоверно и лъжливо. Още през 1948 г. изследователя Алберт Хобс съобщава, че данните на Кинси относно хомосексуализма са напълно недостоверни. Години след смъртта си Кинси е разобличен от свои колеги и познати като садистичен хомосексуалист, който нарочно е фабрикувал и манипулирал данни.
Съществуват хиляди съвременни изследвания, анкети и проучвания, които доказват, че хомосексуалистите (и бисексуалните) са най-много 1%-3% от населението.
Въпреки това по цял свят нахални и безсрамни активисти като Г-жа Петрова продължават да твърдят, че хомосексуалистите са 10% от населението. Ако интервюиращият журналист от в-к “168 часа” беше помолил активистката да цитира поне едно съвременно изследване и/или проучване (кой го е провел, при какви условия, каква методология е използвана, къде е публикувано и т.н.), което да легитимира абсурдната й теза, Г-жа Петрова със сигурност нямаше да успее. На всеки трябва да му е ясно, че в случая на става въпрос за конспиративно преброяване и/или случайна грешка, а целенасочена измама и манипулация, която цели да заблуди и обърка обществото и да накара политиците да се занимават с “правата” на обратните.
Хомосексуалистите са малък процент от населението, при това много от тях не желаят да са такива и искат да се подложат на терапия, защото така те имат възможност да си спасят здравето и да заживеят по начин, който не противоречи на основните морални, природни, религиозни и прочие закони.
Твърдението, че броя на хомосексуалистите е еднакъв във всички общества също е абсолютно невярно. До ден днешен хомосексуалното състояние е рядко срещано явление в много държави от Африка и Азия. Всеки, който е разговарял с представители на тези континенти бързо ще се убеди, че за някои общества хомосексуализмът е почти непознато явление. Там, където хомосексуалното поведение не се рекламира и съществуват строги закони (висока възрастова граница; закон забраняващ содомитството) броя на хомосексуалистите е малък. Освен това, в такива общества агресивните хомосексуалисти (за пример може да бъде посочен гореспоменатия гей от “Джемини”) нямат възможност да вербуват психически неузрели юноши и да ги “научават” на хомосексуализъм. Даже в древна Гърция хомосексуалното поведение е било обект на строги наказания и е придобило широка популярност едва непосредствено преди упадъка на тази цивилизация.
За съжаление, българският парламент гласува да бъде смъкната от 18 на 14 години възрастовата граница за хомосексуални сношения. Психиката на едно 14 годишно дете (независимо дали е момче или момиче) не е укрепнала и тепърва му предстои немалко психическо и емоционално развитие. С приетите промени в НК парламентът позволява на хомосексуалисти да предлагат секс на девойки и юноши, които не са готови за това и чиято психика все още е в процес на развитие. Ако педерастите и лесбийките се възползват от това “право”, броят на хомосексуалистите със сигурност ще се увеличи. За някои младежи ранните тийнейджърски години са периодът, по време на който се определя тяхната бъдеща сексуалност. С новите промени има опасност един потенциално хетеросексуален младеж да пробва хомосексуално поведение и по-късно да развие такива наклонности. Смъкването на възрастовата граница за хомосексуални сношение изложи на риск много младежи, особено тези, които са несигурни в своята сексуалност. Освен това, много от мъжете хомосексуалисти имат влечения към малки момчета и в момента в България има момчета, които поради беднотия и безизходица продават телата си на възрастни педерасти, така че да припечелят някой лев. Новите промени в НК ще ускорят и задълбочат тази отвратителна тенденция, от което ще пострадат най-вече засегнатите деца и техните семейства.
Възмутителен е фактът, че от “Джемини” продължават да твърдят, че са онеправдани и неразбрани. През април 2003 г. те се обидили, когато ген. Бойко Борисов обяви, че има хора, които скланят бедни деца към хомосексуализъм и извращения. След това те осъществиха среща с ген. Бойко Борисов, за да разяснат разликите между хомосексуализма и педофилията и обявиха готовност да сътрудничат на органите на реда в разкриването на педофили. Инициативата е похвална, но повдига няколко тревожни въпроса. Г-жа Петрова, отново привлякла медийното внимание, каза следното пред събралите се репортери: “Всички знаем, че хомосексуализмът не е равно на педофилия.” Това е така, но трябва да се отбележе, че педофилиятя се среща по-често сред хомосексуалисти, отколкото сред хетеросексуални хора. Освен това, нека не забравяме, че хомосексуалното поведение има много силен "младежко-ориентиран" компонент, който рядко се среща сред хетеросексуалните. Много хомосексуални мъже предпочитат младежи и/или момчета в пубертета, а за сравнение много малко хетеросексуални мъже търсят сексуален контакт с девойки. Това е една от причините, поради които гей организациите са единствените, които желаят смъкването на възрастовите граници. Пред медиите активистите заявиха, че не знаят дали в тяхната организация има хора задържани за сексуални престъпления, защото имали много членове. Те споделиха също, че сред членовете на "Джемини" има жертви на хомосексуална педофилия, срещу която обществото трябва да се бори. Това изказване буди недоумение. Не е ясно как точно активистите ще предотвратяват хомосексуалната педофилия, при положение, че по “Сблъсък” член на “Джемини” спокойно изрази желание да се гаври с момчета. Защо тогава Г-жа Петрова не му възрази? Защо организациятя, която ужким ще се бори с хомосексуалната педофилия, толерира присъствието на хора, които искат да я практикуват? Как ще коментират “Джемини” своето сътрудничество с холандската COC, която признава за съществуването на връзка между хомосексуализмът и педофилията? Как да коментираме фактът, че след срещата с ген. Борисов било решено “Джемини” да помагат на инспекторите от Детска педагогическа стая?
С досегашното си поведение активистите от “Джемини” са доказали, че са готови на всичко, включително лъжата и измамата, за да постигнат целите си. Те преднамерено, целенасочено и последователно заблуждават обществото, като твърдят че хомосексуалистите са родени такива и спекулират с броя им. Не трябва да се позволява на тези нахални и безсрамни лъжци да променят обществото и по тяхно настояване да се гласуват неразумни законопроекти. Въпросът с хомосексуализма е предимно медицински. Има специалисти, които смятят че това е болестно състояние. Има хомосексуалисти, които са съгласни. Независимо дали е болестно състояние или не, то е изключително вредно и обрича хомосексуалистите на сравнително по-кратък и мъчителен живот. Много хомосексуалисти не го приемат за нормално и всячески се опитват да се променят. Наш дълг е да помагаме на такива хора да преодолеят своите хомосексуални наклонности и да заживеят нормален живот.
Когато се обсъжда хомосексуализма, първият въпрос трябва да бъде: “Какво всъщност е то?” Научната общественост не е дала категоричен отговор на този въпрос. Все още продължава спора на тема: “Болестно състояние ли е хомосексуализма? Защо да/не?” Много психолози/психиатри поддържат мнението, че хомосексуализмът представлява психическо заболяване. Немално хомосексуалисти са съгласни с това твърдение. При положение, че все още няма отговор на този въпрос е нелогично да се говори за някакви “права”. Освен това, когато се обсъждат подобни законопроекти, нормално е да се разгледат няколко различни гледни точки. Нормално е да се вземе предвид мнението на хомосексуалисти, които са се променили, на психиатри и други подобни личности. На много места в САЩ, където се обсъждат подобни законопроекти се организира референдум, така че гражданите да могат да си изразят мнението. В една демократична страна широката общественост трябва да бъде ангажирана, когато се обсъждат подобни законопроекти. Какво обаче става в България? Дискусията е изцяло монопилизирана от “Джемини”. Тови компрометира самата дускусия и води до загуба на обективност и точност, особено като се има предвид непристойното държание на активистите. Тяхното арогантно и безсрамно поведение би трябвало да е достатъчно да ги дискредитира и компрометира. Българското общество е категорично против всякакви опити да се легитимира и нормализира едно нездравословно поведение, което нарушава основните религиозни, морални, природни и прочие закони. Сигурно поради тази причина “Джемини” се опитват зад гърба на обществото и без да се провеждат дебати по темата да прокарват злокачествени законопроекти, които целят да изменят и променят основните ценности на българина.
Българският народ се е съхранил повече от 13 века благодарение на своите духовни, морални, културни, религиозни, и други ценности и традиции. В тези тежки времена именно те ще ни помогнат да се справим с трудностите. Хомосексуализмът е неморално, противоестествено и нездравословно явление, чието пропагандиране и легитимиране води до отродяване и цялостен разпад на вековните ценности, които са били и ще бъдат крепители на българския народ. Съществуват много изследвания (някои от които са цитирани тук) според които хомосексуализмът представлява неприемлива форма на сексуално поведение. Мисля, че тези страници съдържат достатъчно убедителни аргументи защо не трябва терминът “сексуална ориентация” да се включва в българското законодателство и защо обществото не трябва да се занимава с една шепа самозвани, радикално настроени активисти."
Отговор в тема
Първоначално написано от quench
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
