Снежна и мрачна пролетна нощ ,
лутат се сенките зловещи,
вятърът неумолимо вие със своята мощ ,
а в любовта си те не бяха много вещи!

В очите и се виждаше уплаха,
хиляди звънчета в главата и звъняха.
Целувка най-прекрасна,
запечатана на устните остана!

Мина много време и настъпи някаква промяна...
Едно сърце обикна....
Най-искреното чувство то изпита!
Какво щастие е любовта,
Когато похлопа и на твоята врата!?

В студената есенна вечер,
същото това хлапе и пак онова момче....
Душата нежна все към него тича ,
а той все още я обича!
Луната тъй чаровно се усмихва...
любовта им свята не затихва !

Тя кротко във леглото си заспива,
защото във онази пролетна нощ ,
две сърца дваж по-силно затуптяха,
две сърца във едно се сляха!

-------------------------------------------------------------
Благодаря ви за мненията (и за критиките ест).Нямах абсолютно никакво време да го преправя и затова се позабавих Така според мен звучи и изглежда по-добре,но няма да се разсърдя,ако кажете вие какво мислите