Знам, сега ще кажете тя ти е майка тя не знам си кво тя ти мисли доброто и още такива простотии, дрънкайте ги на други. Снощи бях супер уморен и въпреки това учих 2 часа, защото имах доста тежка програма днеска. Научих си както трябва и легнах да спя. Майка ми дойде и започна да крещи и да вика без причина, при което ме събуди и супер мн се ядосах, но не й казах и дума нарочно, а просто мълчах. Миналата година кандидатствах и влязох където исках и тя беше супер доволна и ме остави намира. Тази година явно пак започва да ми лази по нервите и няма да се разберем така. Уча си и всичко е точно, вечер разпускам с приятели и всичко забравям (за проблемите си). Изкарвам 6-ци засега и просто няма за какво да се оплаква. Тя като влезе в стаята и вика ' нищо не учиш, я се погледни тройкаджия такъв, добре че съм аз да влезеш в това училище !! ' като го каза тоав направо полудях. Започва да си преписва заслуги и най накрая ще и кажа всичко в очите, защото не мога да я търпя вече, баща ми е на същото мнение. Не ми е помагала в учението за изпитите, а всичко сам направих. Баща ми ми даваше пари за уроците, а майка ми не направи нищо по въпроса за подготовката и въпреки това си влязох и сега ми повтаря ' добре че съм аз да влезеш там ' ; ' добре че с някъв късмет влезе там, благодарение на мен ' и разни такива при което аз супер мн се дразня и някой път наистина ще и се развикам и вече заебавам всичко свързано с нея, пък квото ще да става. Според вас бива ли майката така да говори ?!