Знам,че някои няма да го вземат на сериозно и все пак имам нужда от съвет.Влюбих се в едно момче.От две години насам се е настанил в ума и в сърцето ми.Преди време все си говорехме,често се срещахме и бяхме приятели.Последната година обаче,някак си се отчуждихме и сега той ме подминава като линейка.Всеки ден се виждаме,а се разминаваме,все едно не се познаваме.Все си мисля да го заговоря,защото цялото това мълчание ме убива.преди така и не се осмелих да му кажа какво чувствам.А сега в момента,в който го видя дъхът ми спира и все не мога да набера смелост да му кажа поне едно "здрасти".Не знам какво да правя.Дали да му се обадя или не? Дали си заслужава?Става ми супер неловко,защото всеки път,когато се видим,той все ми се усмихва,но не проронва и дума.Не мога да си обесня защо го прави,но това което знам със сигурност е,че не издържам повече!