Едно е да съм самия себе си, да творя и да се развивам. Друго е да знам дали това е пътят за мен, дали е верният път, дали носи щастие и дали прави моя живот смислен. Като цяло творчеството поглъща човека и му дава много като личност. Но то ангажира време и усилия. То отрязва други пътища. Когато избирам едно, вече отказвам друго. Ако избера да уча език, няма да мога да ходя на танци например. Ако си запълня времето с всевъзможни занимания, няма да мога да си събера мислите и да се запитам за смисъла на всичко това...
Какво си струва да правя?
Какво трябва да бъда на тази земя, където съм за малко?
Не си ли губя времето в слепота за истинските неща?

Опитайте се да си отговорите на тези въпроси.. дори и да не желаете да пишете в темата. Просто си дайте сметка какво искате да бъдете и от какво можете да се лишите заради това. Преценете хубаво дали осъзнавате какво става с живота ви и ако не, то поне се постарайте да поправите това...

Лека вечер.