В очакване на утрото

[SummeRLove08]

Ето един разказ и от мен, че отдавна не бях пускала.

В Очакване на Утрото

Беше вечер. Хладна и неприветлива. Тихият ветрец разклащаше клоните, които се удряха в близките, покрити с лиани къщи. Градът бавно потъваше в мрака на нощта. Аз лежах на хълма и гледах залеза на слънцето. Затворих очи и се отпуснах. Усещах как сънят бавно ме обгръща в своите прегръдки.
Беще полунощ, градът спеше. Цялото небе бе обсипано от безброй миждукащи, блуждаещи светлинки. Нощта бе красива и в същото време подтискаща и коварна. Тя може да вземе за жертва скитникът, наивно заспал в студа. Тя може да обърка моряка в самотното море... Нощта носеше страх и несигурност у някои, но и голямо вдъхновение у други.
Изведнъж усетих как една капка се търкулна върху бледото ми лице. Отворих очи и светлината веднага заслепи погледа ми. Утрото бе тук. Слънцето игриво пускаше лъчите си и ме гъделичкаше. Градът кротко се пробуждаше в очакване на нов ден, нов живот... Бавно се изправих и се загледах в далечината. Утрото дойде, а с него и надеждата за едно по-добро съществуване!

много е хубаво.браво! =D> =D> =D>

[iiirish]

на тема с такова заглавие може да се пише наистина много. и даже ми хрумна страхотна идея току-що