Смъртта.

**dream_dragon** · 11-07-2006, 16:10

В един друг форум видях една тема, засягаща проблема и нека и вас ви питам по въпроса. Пишете, може само да е ваше виждане за завършека на живота или някой познат да си е отишал и да си го излеете тук.

**Alex___f** · 11-07-2006, 16:28

Смъртта за едни е икупление за други точно обратното.Никога не сам се стахувала да умра страхът ми по-скоро е свързан с болката,агонията преди спартта.Винаги съм искала да умра в съня си...или като `полетя` било то и за броени секунди.
Никой умрял не се връща,за да знаем как е,какво е ..аз лично се колебая между две страни-това,че има задгробен живот;или че просто не съществяваме...А има много случай (ПБС) и те разказват за няколко `стъпки` по пътя към отвъдното....но точно същественната част не е известна...

**priti_kiti** · 11-07-2006, 16:39

имаше такава тема, но нищо..

Ами какво да мисля - за щастие не ми се е случвало да загубя някой много близък за мен човек,сигурно е много гадно..
Смъртта.. стремя се да я приемам като даденост;като част от живота на човека,като нещо нормално и естествено..
Разбира се,ако стане по нелеп начин ще е кофти.. особено ако става въпрост за дете или млад човек.
Тъжно е,защото никой не се замисля над това колко важен е живота всъщност, и че трябва да оценим всяка една минута.. и да повтаряме на любимите си хора колко много ги обичаме..защото утре може и да ни няма..

какво става след смъртта - не мога да си позволя да твърдя нищо,тъй като никой не се е върнал да разказва какво е 'там'.. само мога да предполагам,но и това не искам,защото ми става някак.. гадно. не мога да си представя..ъъ умираш и после кво.. незнам,предпочитам да не мисля за това
хаха има няколко неща,за които мразя да мисля,а именно това е едно от тях..

**RoyTheReaper** · 11-07-2006, 17:07

смъртта е момент в който органите на човека престават да функционират и процесите които са се извършвали в тялото спират завинаги. надгробен живот - абсурдно е да се твърди че има. след смъртта просто преставаме да съществуваме и храним червеите.

**brain_stew** · 11-07-2006, 17:10

Смъртта според мен е част от живота.Всяко начало има своя край-на нашето раждане това е смъртта!В задгробния живот вярвах...но сега просто не мога да открия смисъла на прераждането, след като в новото си тяло не помниш нищо от предишния живот....

Душата е нещо, в което хората сляпо вярват.Имам предвит, не че не вярвам че има душа, има си...ами просто не е отделна част от тялото.Като ми кажат "Тялото умира, но душата не!" ми става някво скептично, защото все пак тъй наречената душа е изградена от нашите "чувства", а "чувствата" на свой ред са пряко свързани(направо са си възпроизведени) с реакциите на мозъка...а когато умрем, клетките издадат фронта и не функционират, мозъка ти умира, няма реакции, няма "чувства" следователно и душа....

Мен не ме е страх от смъртта.За съжаление знам колко е гадно да почине някой твой приятел....Неприятно усещане!Но като си представя, че един ден просто няма да се събудя и няма да видя своите близки отново....майка ми, баща ми, сестра ми, приятелите....баси гадното усещане!Винаги съм искала да умра от масивен инсулт...не знам защо...или от некви рани...не искам просто един ден тялото ми да умре без бой!Искам да си умра с болката в гърдите, да знам че съм се борила за живота си, а не че просто съм си казала "Днес умирам!...и умрях!"Някак си проява на слабост е да се предадеш просто ей така.

Умерено вярваща съм, дотолкова, че по празниците да запаля една свещ в църквата...Досега не съм се молила просто за самата идея...Не вярвам в Свети Петър (едва ли на него му пука за мен!), не вярвам и в тея неща, че ако си грешен отиваш в Ада, а ако си признаеш греховете в Рая!

Но определено искам кремация!Тялото и "душата" ми да станат на прах, който да разпръснат из цяла България!Тва ми е предсмъртното желание, вече е и документирано....Аз се олях!

**SlyN4o`f** · 11-07-2006, 17:15

(раждаш се)|___________________________|(Умираш)
Това е ,просто е !Смъртта-хах няма отърване от нея...Дали се страхувам ли...ами Да ,защото все пак съм едва на 15 и искам да повърва малко по този път от раждането до смъртта,още мисля ,4е е рано да стигам да края.Дали ще ме е страх след 60 год.-Не !
Не знам ,но аз не мога да повярвам ,че един ден ще затворим очи и...край...тишина...мрак...студ ...Не знам какво има там , но наистина вярвам,че има задгробен живот и прераждане!Тъпо нали !Но тогава как е възможно да има пророци,гледачки и т.н.!Повечето ги мислим за шарлатани,но хиляди пъти сме чували за хора ,които са получили правилна инфорамция за себе си,чува ли сме за хора ,които са били жертви на магия и т.н и .тн.!Е какво тези хора си измислят ли ,че говорят с невидими за нас същества!И какво ей така са решили да си измислят историйки , а пък дай Боже някой ден да познаят!Ми едва ли!Има много неша ,които ние обикнвените хора не разбираме,не виждаме...но не ни пречи да вярваме...

fake · 11-07-2006, 17:26

Първоначално написано от Lake_bodom

смъртта е момент в който органите на човека престават да функционират и процесите които са се извършвали в тялото спират завинаги. надгробен живот - абсурдно е да се твърди че има. след смъртта просто преставаме да съществуваме и храним червеите.

**koalka** · 11-07-2006, 17:55

Първоначално написано от Lake_bodom

смъртта е момент в който органите на човека престават да функционират и процесите които са се извършвали в тялото спират завинаги. надгробен живот - абсурдно е да се твърди че има. след смъртта просто преставаме да съществуваме и храним червеите.

Най-логичното обяснение общо взето.

**AliceSw** · 11-07-2006, 17:56

пффф, последния месец разбрах за смъртта на два разли4ни 4овека - все нелепи слу4аи - 16 годишно моми4е, което се е хвърлило/ бутнали са я от 9-ия етаж и 21 годишно мом4е, умряло в автомобилна катастрофа

дам, смъртта е неизбежна, тва е положението, дали има задгробен живот - не ми се вярва, само едно зная - като умра, искам да се дарят вс ми органи, а останалото да изгорят и да разпръснат из любимите ми места в България - Варна, Велико Търново и Лове4

**bulgarche** · 11-07-2006, 17:59

Ае смъртта, живота...туй са лайна. Родил си се за твое нещастие...живуркаш си, стават гадни и хубави неща, после пукваш и...."те му носеха цвета, но не на него а на пръстта" (не е точн така текста де)

**dream_dragon** · 11-07-2006, 18:04

Първоначално написано от koalka

Първоначално написано от Lake_bodom

смъртта е момент в който органите на човека престават да функционират и процесите които са се извършвали в тялото спират завинаги. надгробен живот - абсурдно е да се твърди че има. след смъртта просто преставаме да съществуваме и храним червеите.

Най-логичното обяснение общо взето.

Може би си прав, но замисли ли се за душата? Това което те прави нещо повече от билогичен робот. Аз съм така да се кажи вярващ в невъзможното, и смея да твърдя, че душата ни не свършва своето съществуване след като тялото се е изчерпило, уморило... не знам думата която да сложа. Обаче те питам за душата, защото ми описваш изтощен робот.

**dream_dragon** · 11-07-2006, 18:05

Първоначално написано от koalka

Първоначално написано от Lake_bodom

смъртта е момент в който органите на човека престават да функционират и процесите които са се извършвали в тялото спират завинаги. надгробен живот - абсурдно е да се твърди че има. след смъртта просто преставаме да съществуваме и храним червеите.

Най-логичното обяснение общо взето.

Може би си прав, но замисли ли се за душата? Това което те прави нещо повече от билогичен робот. Аз съм така да се кажи вярващ в невъзможното, и смея да твърдя, че душата ни не свършва своето съществуване след като тялото се е изчерпило, уморило... не знам думата която да сложа. Обаче те питам за душата, защото ми описваш изтощен робот?

**Emocore** · 11-07-2006, 18:06

Estestvena 4ast ot jivota.

**rosskata** · 11-07-2006, 18:21

Ама... Нееее... Няма да умирам пък!

Това ми е мнението за смъртта- не е философско, не ме интересува душата или кого щели да го ядат череите. От смъртта изпитвам непреодолим ужас. Била съм на гробище веднъж и изпаднах в истерия. Като минавам във Варна покреай централните гробища , където има погребални агенции с изложени на витрините ковчези, също изпадам в див ужас.

Просто за мен животът е свръхценност. Няма нищо по- важно от него. Нищо по- хубаво. Нищо по- ценно, нищо по- прекрасно...

Сигурно и аз не съм наред. Не мога да гледам на смъртта философски. Изключвам я от мисълта си и толкова...

**RoyTheReaper** · 11-07-2006, 18:31

Първоначално написано от dream_dragon

Първоначално написано от koalka

Първоначално написано от Lake_bodom

смъртта е момент в който органите на човека престават да функционират и процесите които са се извършвали в тялото спират завинаги. надгробен живот - абсурдно е да се твърди че има. след смъртта просто преставаме да съществуваме и храним червеите.

Най-логичното обяснение общо взето.

Може би си прав, но замисли ли се за душата? Това което те прави нещо повече от билогичен робот. Аз съм така да се кажи вярващ в невъзможното, и смея да твърдя, че душата ни не свършва своето съществуване след като тялото се е изчерпило, уморило... не знам думата която да сложа. Обаче те питам за душата, защото ми описваш изтощен робот?

душа е доста широко понятие и всяка религия или философско течение има различна концепция за душата. в зависимост от какво се разбира под душа може да се каже дали я има или не.

**IlLuSi0nS`** · 11-07-2006, 18:39

смъртта.. да знам има я.. и аз ще умра.. но някак си не мога да приема факта че просто в един миг ще изчезна и няма да ме има повече.. че няма да съществувам.. ясно че след смъртта няма нищо, но как да си представя нищото.. бахти..

**LunaTriCk** · 11-07-2006, 19:29

туй смъртта е много относително нещо. може да си мъртъв и докато си още жив, а може и да си жив, когато си мъртъв. дано някой ме е разбрал, че не ми се обяснява.

**sladoled** · 11-07-2006, 19:32

Вижданията за смърта са много съществени в душевния живот на всеки човек.За смърта трябва да се говори, да се разменят мисли с най-близките хора.Смисълът е, че когато някой се изправи пред пред смърта на близък човек, вече ще има определена позиция, която да му помогне за преодоляването на стреса.
Психолозите са установили опитно, че най-стресиращо за човек е да загуби партньора си / в смисъл съпруг/ съпруга/ поради смърт.В този смисъл е важно да си подготвен.

**dream_dragon** · 11-07-2006, 19:32

Първоначално написано от LunaTriCk

туй смъртта е много относително нещо. може да си мъртъв и докато си още жив, а може и да си жив, когато си мъртъв. дано някой ме е разбрал, че не ми се обяснява.

Я по-добре обясни, че нищо не те разбирам. Но може би имам някакво представа за какво говориш.

**SweetBunny** · 11-07-2006, 19:36

Първоначално написано от IlLuSi0nS`

смъртта.. да знам има я.. и аз ще умра.. но някак си не мога да приема факта че просто в един миг ще изчезна и няма да ме има повече.. че няма да съществувам.. ясно че след смъртта няма нищо, но как да си представя нищото.. бахти..

Дам, и аз така мисля...
Изпадам в някакъв страх като си помисля kaкво ще се случи след смъртта ми, не може да е нищо!
Maмка му, искам да ме кремират

**OPEL** · 11-08-2006, 14:06

Живота представлява две дати, на един камък, а теренцето между тях е твоя жизнен път- това е напълно верно. Аз искам да живея, искам и да умра. Да се родиш и да умреш са двете неща, които са най естествените неща на живота. Загробен живот- незнам дали има. За тези които вярват в него, го има, за другите-не. Няма безкрайно нещо, от едноклетъчните организми, до човека и всички машини. А помислете сега какво ли щеше да бъде, ако не умирахме.... едвали щяхме да сме живи сега... А тези, които сами си отнемат живота, заради несподелена любов или друго нещо, са пълни идеоти.... но няма да пиша за тях. Живота е най хубавото нещо на света. Дори и с лошите моменти, дори и с моментите в които искаш да умреш на секундата... Благодарение на тая магия, сърцето ви тупти и отмерва всяка секунда, благодарение на тази магия се движе света...

**crazy_sexy_cool`f** · 11-09-2006, 07:20

не ме е страх от смъртта, но все пак искам да си умра от старост в топлото легло, докато сънувам хубавичък сън :Р Само едно ми е чудно...какво е да си умрял??? Не мога да си представя това, че човек изведнъжпрестава да съществува. Вярвате ли в ада и рая? аз лично незнам и не искам да узная в скоро време!

**quench** · 11-09-2006, 08:04

Мен ме е страх от това,че може да умра,преди да съм се наживял. Но не ме е старх,че някой дяФол ще ме ръчка с жезъла след като умра...

**SINDEL** · 11-09-2006, 10:26

Смъртта... ами смъртта ме плаши..
Плаши ме идеята 4е светът ще продължи да си съществува и без мен. 4е в един момент ве4е никой няма да знае 4е някога и мене ме е имало. Няма да си спомнят за мен...
Плаши ме и това 4е не знам какво има след смъртта, дали изобщо има нещо. Иска ми се да вярвам 4е действително има. Ина4е животът ни като цяло се обезмисля - живееш, умираш и те забравят, за никого ве4е не зна4иш нищо. А теб просто те няма, в един момент си някой, в следващия - просто умираш и край.

**quench** · 11-09-2006, 15:10

Майната й на тая тема! Умираш и тва е! Баси...

Тема: Смъртта.

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

Смъртта.

Правила за публикуване