Здравейте, пиша и тук защото имам нужда от помощ. Темата съм я пускала и в izpoved.com, пускам я и тук с надежда някой да ми помогне. Ето я и въпросната тема.

Ще ви прозвучи странно и дори някой може да се възмути, но ще ви кажа, че това е най-чистата и неопетнена любов, която може да съществува. Аз съм на 21 год. и съм заедно с приятеля си от 5 години. В началото бяхме лудо влюбени един в друг, дори аз се преместих да живея в ома му. Тогава се появи и проблемът, между мен и баща му започнаха да се появяват странни чувства. Той преживя много трудни моменти и аз бях до него през цялото време, същото направи и той за мен. Знам колко много се обичам, но това е невъзможна любов, която ни е забранена. Вече година и половина се измъчваме взаимно. Той е мисълта, с която заспивам и с която се събуждам. Иска ми се това да е кошмар, но не е. Всяко докосване, дори и неволно ме изгаря и ме кара да изпитвам неописуема болка. Никога не се е стигало до нещо по-сериозно, но и от няколкото целувки в мен е останал спомен за цял живот. Толкова силно искам да може да сме заедно без да нараняваме хората около себе си, но е невъзможно. Синът му ме обича до лудост, а ние не искаме да го нараняваме по този долен начин. И въпреки това аз никога няма да спра да го обичам. Моля ви дайте ми съвет как да превъзмогна тази любов, как да се примиря. Толкова е трудно, особено като всеки денго виждам, като той е първият и последният човек, който ми казва "Добро утро" и "Лека нощ". И думите му "Обичам те въпреки всичко и всички и винаги ще те обичам" не ми дават покой.

Благодаря на всички, които са я прочели. Още веднъж Ви моля за помощ.