Трябва ми есе на тема "Съвест" или "Достойнст

[stillteenager]

Ако можете да ми дадете линк към някоя от тези ще съм ви благодарен. Те са не точно така, но може всякакви разновидности и да са включени съвестта и достойнството. мерси пак \/

Втората тема е "Достойнство"

[sherry]

Не намерих теми, но намерих един сайт, където различни хора казват, какво е за тях достойнството. Ето ти няколко мнения:

Достойнството е качество, което прави човека добър и предизвиква уважението на околните. То ни помага да се справяме с трудностите, да отстояваме убежденията си и да стремим към идеалите си. Без достойнство човекът е жалък.
Разсъждавам за достойнството и мисълта ми се лута в лабиринта на времето…
В миналото достойнство са имали рицарите. Дори когато губели някоя битка, те умирали с достойнство в бой.
В настоящето не всички хора имат достойнство. Някои превиват гърбове, за да получат облаги и не разбират, че така се унижават и губят достойнството си.
В бъдеще се надявам, че всички хора ще имат достойнство.
Мисля си, че “Приказка за стълбата” от Христо Смирненски ни показва как по пътя към властта и богатството човек продава душата си и губи достойнството си. Отдалечавайки се от корените си, героят се лишава от сетивата си и постепенно подменя ценностите си.
В лабиринта на времето използвах трите ключа на човешкия ум: знанието от миналото, разумът от настоящето и въображението от бъдещето. Сега моето убеждение е, че човек винаги трябва да има достойнство и да се стреми към доброто. Защото без достойнство и доброта никога няма да е щастлив.


Тодор Христов
28 юни 2003г.


*****
Понятието “достойнство” има много лица, свързано е с безброй качества, които трябва да имаш, за да го притежаваш. Но едно е сигурно – всеки трябва да го носи някъде заровено като безценно съкровище в сърцето си.
Достойнството е това, което ни свързва и разделя, което ни отличава от останалите създания на Земята и ни прави личности. Всеки с положителните и отрицателните страни на характера си трябва да е достоен, да бъде човек.
Достойнството е много ценно, защото твърде лесно се губи. Не е важно колко пъти ще паднеш по стръмния си и тесен път, а дали след всяко падане ще имаш сили и смелост да станеш, да изчистиш дрехите си от калта и да продължиш без страх от следващо падане. Така, след всеки следващ удар, раните, нанесени от тежките ръце на съдбата, не са толкова дълбоки и болезнени. Точно тези рани всъщност изграждат достойнството у нас.
Често проявите на достойнство се възприемат като излишна горделивост. Но прекалената гордост и достойнството са съвършено различни понятия. Достойнството ни прави хора, а горделивостта ни кара да изглеждаме смешни и жалки в очите на другите. Нерядко именно недостойните хора са горделиви.
Ако приемем, че достойнството е отличително човешко качество, възниква въпросът доколко ние, хората, сме пълноценни същества и дали настина животът зависи от нас, малките прашинки в безкрайната Вселена. Не сме ли пионки в ръцете на съдбата, влезли да направят първия си и последен ход в една игра, чиито правила се определят свише? Не! Достойни могат да се нарекат именно онези, които с краткия си и уж нищожен ход, наречен живот, могат да променят резултата от играта, започнала и продължаваща в безкрайността.
Човек трябва да застава срещу лицето на съдбата, да я гледа в очите и да оспорва пътеките, които тя чертае. За да бъде сред онези, най-смелите играчи, които водят в житейската игра. За да бъде истински човек – достоен.

****
Достойнството е едно от най-ценните човешки качества, което обаче малко хора разбират, уважават и притежават. Живеем в свят, изпълнен с измама, лъжа и алчност. И се питам: къде е изчезнало човешкото достойнство? Може би уплашено се е скрило и чака мига, в който отново ще се прояви? Или ние сами трябва да го потърсим? Да отворим душите си за него. Въпреки подмяната на ценностите, то трябва да намери своя път в материалния свят. Защото ни е нужно.
Знаем, че не са достойни кражбата, лъжата, насилието. Но не успяваме да ги изкореним. А загърбваме доброто, красивото, достойното. Тъжно е, че злобата и лицемерието са се настанили сред нас, а достойнството не може да се открои. Но вярвам, че у всеки човек е останала поне капка достойнство и че именно чрез него хората ще се върнат към себе си, към истинските ценности, към доброто.

[sevdalina.stoicheva]

trqbwa mi ese na tema ''uwajenie'' molq wii

[CoNviCt]

За утре?