Спомен

Сам поглеждам към нощното небе
с надежда в безкрайността му да открия теб.
Ти остана дълго в моето сърце,
но само блясъка на звездите връща спомена за твоето лице.

Как игриво светеха очите ти на лунна светлина,
вятърът развяваше косите ти,
носеше безгрижно любовта.
И с целувка нежна стопляше ме ти в нощта,
изгаряше сърцето ми в морето на страстта.

Ти също си там някъде
плуваща в своя океан от мечти,
но красотата ти, косите ти
вече радват нечии други очи.

Да, само спомена остана вътре в мен.
Всяка вечер той събира сълзите ми
и лети бавно към теб ...
бавно към отрупаното със звезди небе.